По пианото ми плъзна
тъмносиньо откровение.
Вазата очаква радост
в оцветено отражение.
Разум, чувства отделени - ...

Как хубава е моята родина,
дори със изоставени селца,
едва ли някой ще оспори
невероятната и красота.
Душата щом до планините дръзне ...

Враца
Градът възниква през ранното Средновековието и носи името на живописният пролом “Вратцата” на река Лева.
Днес Враца е известен като туристическо средище, най–голям град и стопански център на Северозападна България.
За произхода на населението по нашите земи през бронзовата и желязната епоха им ...

Отписах от мечтите си едната,
най-скъпата от моите мечти.
Отворих си прозореца, на вяртъра,
почувствах го по мокрите коси.
И мокрото лице той ми изсуши, ...

Останала без дъх и без покой,
душата си захвърлила на дявола,
се скривам във хралупата си своя и чакам ангела.
Безцелно мятам мислите си грозни
и лягам на съдбата си прогизнала. ...

- Измина толкова време,а ти още ме обичаш.
- Това никак не е странно. Любовта е извън времето. Тя съществува винаги.
- Но аз не мога да ти дам нищо, в моя живот няма място за теб.
- Любовта не може да изчезне заради подобен довод. Тя не е свързана със вземането и даването.
- Но ти се чувстваш нещаст ...

Студеното желязо на раздялата
сърцето ми запали до изгаряне,
убийствената дума падна залезно
по-тежка и от хвърления камък.
Люлееше ме дяволът по вятъра ...

Сватба е...
Веселба ни обгръща от всички страни.
Мълвна и ласкава нощ ни очаква...
Блясък на доказана истина...
Сватба е, ...

Всеки живот е ценен и всеки един от нас трябва да се бори за него, трябва да надвие страха си, да оцелее. Но колко от хората се справят с това? Има ли такива, дето са се научили да превъзмогват онова, което ги боли, и да надделяват над страховете си? Има! Но са малко. Защото да се изправиш срещу про ...

Психагогията е умението да въздействаш в дълбочина. В контраст на психагогическото умение, психологията е способността да разбираш в дълбочина. Психагогът е човек на деянието, психологът е човек на проницанието.
Психагогът като въздействащ човек се различава от манипулаторът като направляващ човек. ...

На съвестта ми ти не ме оставяй
С онзи поглед - погледни ме!
В килия тъмна - заключи ме!
С думи тежки - вледени ме!
Със сила твърда - разсечи ме! ...

Свободен
Студ и нощ, по-черна от преди.
Тишината те души в прегръдка тясна.
Стелят се наблизо грапави следи.
Аромат на кръв - все още прясна. ...

Осъден
Аз душата ти ще взема
и във кал ще я превърна.
Гласа ти звучен ще отнема.
Ще окова те щом те зърна. ...

Отново е нощ и пак съм сам,
а къде си ти, не искам да знам.
Не мога да заспя, затваряш ли очи?
Замисляла ли си се
какво ми причини? Обичала си ме? ...

Искам и ще ви мразя,
усетете моят гняв.
Цял живот без милост
ще ви наранявам
отново, пак и пак. ...

(Из града на Тепетата се лутаха млади времеубийци…)
1…
Аз съм човекът, който може да те излъже за двадесет и две стотинки. А мога да те излъжа и напълно безплатно… Искаш ли?
2…
Излизам от Трамвая… Колко много багаж нося със себе си! В главата ми като делва се изляха толкова много спомени и всичките ...

Вчера поисках да си тук - до мен,
Утре не искам да чуя за теб,
а Днес е най-трудното ми решение.
"Какво да правя?" е нещото, което не зная.
Искам... Мечтая... зная какво желая. ...

Слънцето е отново тук.
Изгревът му - като магия.
Енергията им между нас е.
Мога да усетя топлината
и да ти даря светлината, ...

Призрачни спомени обладават съзнанието ми.
Не чувствам вече топлината, а студа им.
От всичко друго мога да избягам, само не и от тях.
Там виждам истинското си Аз.
Страхувам се... от себе си. ...

Рано Сутрин съм най-естествен… Най-неподправен… През остатъка от Деня манипулативно прикривам себе си… Рано Сутрин… Няма време, за да се Страхувам…
Колебая…
Гневя…
Смея…
Влюбвам, прескачайки Прага на своята Заспалост… ...

Март месец е и очакванията, които удуших наесен отново покълват. (Къщата отсреща – помня я от малък… Свързвам я с шепа неизказаности, непобедимата Разсеяност на Ума ми.) Реших. Ще изляза навън, защото Небето е така добре нарисувано, така добре нарисувано, че за малко повярвах… В какво повярвах? В Св ...

Вместо подарък за съпруга ми, който след 15 години с мен е оцелял
и все още е най-добрият, най-обичащият и разбиращият...
След дъжда изчервена, черешата
топла ласка от слънцето среща.
Смела банда крещящи врабчета ...

Страх го беше сатирикът
"нейде" да не го привикат!
Тамън призовката довтаса
... и завалията "брадяса"!

Често разсъждавам аз
за кадърните у нас.
От мънички - до големи
все си патят от серсеми,
но съдбата е сгрешила, ...

Животът ни през пръстите
изтича като пясък.
Ще дойде ден и всичко ще
отмине като сън.
Ще вярваме, ще падаме ...

Ти ме гледаш
с дълбоки очи на кошута -
ще потъна, недей!
Или на равно
местО ще се спъна, ...

СЛЕПЕЦЪТ
Аз целунах иконата с божия образ
и заклех се докрая да вярвам.
Струеше вълшебство от белия облак,
на който стоеше твореца ваятел. ...

Във мигове
на самота.
Във мигове
на безнадеждност.
Ти само ...

ПЯСЪК
Това е пясък-оазис за телата голи,
по волята случайна на бога - слънце и водата.
А нейде маранята пулсира и суши земята,
но ние сме далече от нейните неволи. ...

УЧИЛИЩЕТО
Ще помниш още дълго утрото, когато
с натегналата чанта и цветята свежи
за първи път измина пътя до вратата -
открехнала пред всички смътните надежди. ...

Да бъда глина в твоите ръце, грънчарю,
сега е време крехката ми плът
със меките си пръсти да изваеш.
Пригалена от моето дихание,
душата ти дълбае въздуха. ...

Взривени, сетивата ни полягат
в ранимото зелено на тревите,
небесни въпросителни се давят
във пъстрото на ирисите,
тихо е. ...

Нека аз да съм
оная
другата -
различно скришна,
за пред всички чужда, ...

Добър вечер, гостенко любов!
Как си? Май ме позабрави?
Не минаваш вече покрай мен.
Нали не мислиш, че съм стар?
Сърцето ми непрекъснато жадува ...

Хербария на детските вълнения
мълчи забравен в някой прашен шкаф!
Тетрадката с наивните творения,
преливащи от птици и цветя!
Кутията, препълнена със картички, ...

Направо да си кажем!
Не увъртай!
Поезията винаги увърта.
Прилежно разкрасява, смазва
истините тежки, да не скърцат! ...

Има ли любов? Всички говорят за нея, но малцина са я виждали. За нея се говори много по-малко от обичта. Обичта се използва много по-често от любовта, защото с обичта ние изразяваме някякво отношение към даден човек. Но не трябва да забравяме, че и в почти всички песни се пее за любов. Обичта е вид ...

В близкото минало се запознахме,
за предстоящото бъдеще ний замечтахме,
когато заедно ще сме, нали
и ще сме щастливи до последните ни дни.
С теб съзрях какво е истинска любов, ...

Не искам нищо да знам.
Заекват думите
в отраженията на залеза.
Хиляди лица
и нито едно за мен. ...

З р е л о с т
НАД ПЯСЪЧНИЯ ХЪЛМ - ДЪРВО И ОБЛАК...
Едно момиче, взряно във морето
мълчи и коленете си прегръща,
а вятърът косите му разстиля... ...