Дочаках ласките ти, шеметно море,
потъвайки на пясъка в лъчите,
а волността на южни ветрове
танцуваше със бялото в косите.
Пулсирах с пулса ти, обичано море, ...

Да можех
В църквата притихнала сама
се молех аз на всичките светии.
И взирайки се в техните лица,
за ден се молех само.... ...

Бедствието в Казанлък
Пламтяха горите! Всичко гореше!Отнемаше въздуха горчивият дим!Линейки хвърчаха! Сирените виеха!Святкаха лампи на пожарни коли!Хора уплашени! Погледи тъжни!Слънцето спряло пече ли, пече...Вятърът буен разнасяше гневно езиците огнени от дръвче на дръвче!Трева прегоряла! Земя поче ...

Немирните рошави пръсти на лятото
вродената женска суета гъделичкат,
закачливи усмивки и погледи мятат,
отново превръщат ме в младо момиче.
Захвърлих досадата, сякаш е дреха - ...

Разкрих ти най-съкровените си мечти
и всички мои тъмни страни.
Приятелка мислех, че си ми,
но това не е било така, нали?
Говорила си зад гърба ми, ...

Още щом те зърнах, аз се влюбих в теб.
Очите ми останаха там, където те видях.
Ден и нощ за теб аз мислих и накрая осъзнах -
ти си имаш друга!
Някоя, която ти обичаш. ...

Морето пази тайни много.
Ако нещо то научи,
няма с никой да го сподели.
Приятел верен е така е,
но и много болка причини. ...

Днес съм покорна
и слаба,
понякога лоша
и на всичко с "да" отговарям.
Днес не задавам излишни въпроси. ...

Ако си в плен на мен и любовта -
отворил си вратите на сърцето.
И там, като в отплаващ кораб,
ме запази до следващото лято.
В трюма на душата остави си ...

Аз обичам карамфила,
както и една камила.
Тя го ръфа и се смее,
а носът и червенее.
Усмихнато слънце бодливо ...

Погледни във очите ми, тихи жарави,
заровени в пепел от време и думи...
още тлее тангото с последните стъпки,
разпалвани от влюбеност в сълзи.
Погледни във душата ми, песен от есен, ...

Покорна броеница,
низана с мъниста
сиви,
големи, лъскави
красиви. ...

ДОКЛАДЪТ НА ДОКТОР СИМСЪН
Два часа преди началото на конференцията, на която доктор Рени Симсън трябваше да оповести резултатите от петгодишния труд на ръководения от нея екип, най-голямата зала в света започна да се пълни. Може би да се каже "най-голямата зала в света" съвсем не е достатъчно. Таков ...

Paper shoes
I fly
I soar
This I adore
And then like a locomotive ...

Както животът продължава аз започвам да разбирам повече и повече за отговорност.
И аз осъзнавам, че всичко, което аз правя, засяга хората около мен.
Така аз искам да взема тази почивка,за да оправдая за неща.
Аз съм правил неща, които не са станали досега
и неща, за които те не искат да поемат отгов ...

Искам да съм малко, нежно цвете,
посято с любов във черната земя.
Да съм камъче в полето,
хвърлено от момина ръка.
Искам да съм стръкче във гората, ...

Тъмна нощ.
Ярка луна.
Две тела.
Страст.
Тишина. ...

Всеки се е сгушил в своето гнездо,
не допуска никой в своето легло.
Всеки се откъсва от своята среда.
Затваря си душата - пълна със тъга.
Озверели хора срещам всеки ден. ...

Любов, която ме погубва и изгаря,
любов, която ме отвежда в рая.
Мразя те и те обичам,
че ще те забравя се заричам.
Но нещо в мен гори, ...

What do I do to ignore them behind me?
Do I follow my instincts blindly?
Do I hide my pride from these bad dreams?
And give in to sad thoughts that are maddening?
Do I sit here and try to stand it? ...

Онази музика... тя свиваше зениците
на огнени парченца лудо щастие,
със светлина сияеше по дланите,
със миговете на обичане в копнение...
Което вятърът догонва във съня си, ...

От бреговете на безкрайните полета
звучи пространство, пълно с тишина.
Умира полет на синигер,
оплел се в хорските суетни словосплетни.
Последен дъх поема си сърцето, ...

Спи градът и шепот ми напомня
за сладка утрин с мирис на роса...
тъй тебе вечно ще те помня,
с тъмните очи и с черната коса.
Една година с тебе поживяхме ...

От идещото синьо в хоризонта
аз виждам те по-ясно от зора
и нежно ми нашепваш, че си тук,
по погледа ти стича се тъга.
Очите ти, открехнати навън, ...

Животът ни понякога е твърде сложен.
Живеем в свят, абсурдно невъзможен.
Разумът велик във нас заложен,
снишил се е - потаен и набожен.
Светът ни разделил се е на две - ...

Какво са туй малките неща?
Леки капки във морето.
Безкраен океан намират вън сега,
през бури те са стигнали сърцето.
Какво са туй малките неща? ...

харесвам
когато заспиваш
да виждам очи уморени
отломки
от усмивка замираща ...

Нима не знаеш, че аз те обичам,
нима не знаеш, че страдам по теб.
За теб аз съм малко момиче,
което дарява живота с мечти.
Нима не знаеш, че вечно след теб ...

Срещнах те на улицата тиха,
ти вървеше тъжен, мълчалив,
аз погледнах те и се усмихнах,
срещнах твоя поглед плах и тих.
Бързо мина, бързо ти отмина, ...

Какво ли мислиш ти за мен сега.
Обичах момче.
Обичах го силно.
Обичах го ясно.
Но между нас се появи човек ...

Кърваво послание
Една съдба, един миг, един живот...
Една любов!
Това е моята история...
Това е моето кърваво послание... ...

С бели коне ще се втурна в съня ти,
с тежки доспехи...
и с меч ще пронижа
мрака - посмял да докосне плътта ти,
въздуха, ...

Откровеници сте мили
със сърца топли и добри.
Думите ви като божи дар се леят
и карат хиляди очи да заблестят.
Продължавайте, пишете, ...

- Отиваш си!? Ще те изпратя...
Къде ли Пътят ще те отведе!?
Нахрани ли се? Взе ли си водата!?
Усмихваш се... А моето сърце
ще те запази... До следващият път. ...

Всяка нощ играехме страстно, дълбоко,
нашата пиеса, в театър, изкусно.
Звездна публика, мелодрама,
докосваше ни само двама!
Не е мираж, а истинска вяра! ...

Бъди прекрасна, моя грешка,
дори навън сто хали да фучат!
И нека никой да не търси сметка,
дори навън сто гайди да ручат!
Ти, моя грешка, усмихната по детски, ...

Любовта не е ли заслепяваща!?
Любовта не е ли ослепителна!?
Не е ли осъдителна,
не е ли прощаваща!?
Нима не е принуждаваща, ...

Хубава си, мило либе,
носиш много младост,
но не мога да те имам
тук, при мен, за жалост!
Аз веднъж съм те погледнал ...

Филип бе протегнал сбръчканите си длани, покрити на места с късчета плат, над един от малко останалите варели с огън в центъра на града. Подсмърчаше тихо, почти недоловимо, като че ли искаше да не показва слабостта си пред останалите бездомници, надвиснали над топлото огнище. Беше облечен твърде оск ...

Събуждам се всяка сутрин и още непрогледнал напълно, отправям поглед към прозореца. Опитвам се да видя слънцето, но проклетите щори никак не са склонни да ми позволят. Всъщност почти през целия ми съзнателен живот върху настроението ми са могли (и продължават) да въздействат единствено две конкретни ...