И в смътен миг, далеч от тук,
в прозореца на бъдещето спрял,
навлизам с поглед в краткия си път,
където себе си съм преживял.
...И ето - дни, и ето - часове мълчат. ...

Трябва да минеш по моста със затворени очи и без да го докосваш, като в същото време мислиш за желанието си. Винаги съм считал това за сантиментална измислица, но днес имам нужда някак да подредя хаотичните си мисли и да намеря смисъл в това, което ми се случва. Искам да се чувствам отново сигурен.
...

Като пенлива морска вълна
искам по теб да се плисна,
но ето, пак се будя сама,
пак е ден, в който ми липсваш.
Аз не спирам, летя към брега ...

Сънувах какво ще сънувам
Ще притворя очи...
Ще сънувам топлия дъжд
и безкрайни полета от рози
Ще се къпя във аромати ...

Отиват си добрите хора,
но чезне с тях и доблестта.
Осиротява днес простора,
лишен от трона на честта.
Не се разкайва простотата, ...

Когато суровата зима на чувствата
пролет възражда, макар и студена
нищо не казвам, но чрез изкуството -
пиша с перото от скръб вдъхновена...
Разголвам, чрез рими душата до кости ...

Душата крие тайна подир тайна.
И само Бог най-вътре я познава.
Живее си мистична и безкрайна,
ту мека почва, ту земя корава.
Любов ли е в Христа, расте и крепне, ...

Коварна съм. Безлика. Безпардонна.
И нямам чувства. Имам интерес.
Не ти прощавам. Хич не съм и склонна.
Играя си с нивото ти на стрес.
Понеже съм тълпа… поднасям клюки – ...

Желания...
Желания и пориви...
Да те изрисувам гола върху лист със моливи.
И после с гумичка да те изтрия,
и истината за картината със теб да скрия... ...

Море. Като мечтите ми голямо.
Солено, сякаш пълно със сълзи.
Брегът съм аз – коричката на раната.
А в него се разбиват куп вълни....
Говорят, че е пълно със русалки, ...

Топъл къшей от меката пита
ухае на зима, на спомени детски,
как мама слънце в косите ми сплита
и с любов денят ми замесва.
Пак облича ме в рокличка чиста ...

МОРЕТО И АЗ
Автор: Мерсида Садикович–Османбашич, Б. и Х.
Вълнѝте на морето се носят
– душата ми се вълнува в съня.
Кораби плават в морето ...

Да се погледна отново през очите ти.
Да потъна в дълбокия син океан.
Държаща ръката ти здраво,
и пръстите вплетени в едно цяло.
Сърцето да бие в ритъм очестен, както преди. ...

Забили поглед в мобифона
в доволно пълния вагон,
и във ухото с микрофона
си слушат песни в полутон.
Витае гробна тишина ...

Спира есен край селското гробище...
В тъмнина, от щурци пренаселена,
падат орехи – тъжни бездомници,
и по къра търкалят вселената.
Сбрало кръпки кенар и кълчища, ...

В земята пръхка семенце посей
от него житен клас да избуи.
Дъждецът летен жито да полей,
от златна нива хляб да се роди.
До кладенец букачка посади ...

Езикът ми си има своя воля.
- Кафе с усмивка, ако може, моля.
- Кафе. Усмивките са много вкусни,
ела, вземи една от мойте устни.
Ами, несръчен съм си поначало ...

Сам самичка, различна от всички,
по своя отделна пътека вървя.
Никой не иска по нея да мине.
Само за мене е тя!
Отдавна привикнах да съм си сама. ...

СЕПТЕМВРИ
на И.Н. (на една „непозната“)
На септември сънните утра
ми припомнят всеки смътен спомен
от живот без пролетна зора ...

Всеки търси от злато кокошка,
иска вино, жени, мохабет.
Аз пък искам единствено прошка
от жена си – заврян аз съм зет.
Вкъщи тихо е, звук се не чува, ...

Когато самотата почне да тежи
и чувствата в сърцето ми убива,
не искам да стоя сред четири стени
и търся пътя, който се открива.
И правя се на много силна и добра, ...

-19-
Някои от вас като четат
моите задявки и вдявания,
може и за себе си да изберат,
пътят трънлив на Духовното Знание... ...

Пак дъжд, пак – локва.
Пие куче бездомно.
Аз пак съм с рокля.
Уж семпла и скромна –
с връзки, къса, без пръски, ...

И тая сутрин станах, но трудно. Никога не ми се става, особено ако сънят е бил хубав. Не помня да ми се е ставало сутрин. Но не помня и да ми се е лягало вечер.
Приказката, че денят си личи по сутринта, да знаете не се отнася за времето. За друго става въпрос.
Аз още като се събудя и знам какъв ще м ...

Тъй леко спекулата
процъфтява,
всеки миг на
черни новини.
По-скъпо хляба ...

На Пепи
Както ходех снощи в мрака
на съседната гора,
срещнах кака дългокрака
с къса, дънкова пола. ...

На 30 август тази година, по покана на водещата предаването "Нощен Хоризонт" по БНР - г-жа Мая Данчева, една изключително фина, изискана и културна дама, бях заедно с г-жа Росица Копукова - много силна българска поетеса, гост на БНР. Това е второто ми гостуване в Националното радио в малките часове. ...

Само, само ти една
можеш в мен да разбереш
тази вечна самота,
този шеметен копнеж.
Пак в прозрачните стъкла ...

Вървя в пустинята от хора
и мисли се лепят по мен,
мълчание от думи ме преследа,
а аз потъвам в тях смирен.
Пропъждам ги с ръка, не спират ...

Времето като поток изглажда камъните на душите ни.
Времето руши телата ни, разяжда думите и сътвореното от дланите.
Времето изтрива спомени, усмивки и сълзи…
Но има нещо, което Времето не може да ни вземе:
крехката надежда, че докрай себе си ще съхраним ...

В прегръдка на септември съм и зная,
че златното тепърва предстои.
Че шарената есенна омая,
задълго ще изпълва мойте дни.
Ще пия сочност в гроздето родена, ...

Колкото и да казвам,че те мразя,
все още в дълбините на сърцето си те пазя,
огънят на омразата лудо в мен гори,
и ме изпепелява без капка жал дори.
А може би това не е ненавист, ...

Какво е Егото, лошо ли е или добро? Някои казват лошо е – не дава на любовта и безкористието да се изявят, други казват Добро е – дава възможност да се придобият повече блага от живота. Но трябва да се има пред вид, че Любовта, безкористието и благата, или богатството, не са Абсолют, - те не трябва ...

След малко, когато и последната къща остана зад тях, пътят се нагъна и заприлича на кардиограма. Кобилата пореше тъмницата, сякаш прокарваше електричество по нея, като ту се издигаше, ту тъкмо изкатерила възвишението, гръбнакът ѝ се накланяше и слизаше тежка по склона. Мускулестите крака се набираха ...

И не остана моят ангел с мене,
от людската наивност изморен
окапваха перата ден след ден.
Крилата закърняха от вървене.
Дори поетът – от жена роден, ...

Вечерта притвори мъгляви очи
и увисна на залез запален,
по устните ми сочна влага изби,
щом цветна, есента ще ме гали.
Щом се спуснат в очите дъждове ...

Седим с приятеля ми на стъпалата пред езерото и си пием биричка. За удоволствие четем един литературен сайт.
Чудна работа, тоя човек има непреодолимото желание да създаде космичен вакуум в бутилката.
Гледам, вторачил се в лаптопа и чете без да пророни дума.
- Толкова ли е интересен разказът?
Взе сле ...