Колежката Делчева или Пъстротата на живота...13
А дните вървяха напред. Улисани в работа, в пътувания с моторите нямахме време да се оплакваме или да си въртим номера.
- Пете, а ти знаеш ли, бременна съм - ми съобщи радостната новина една сутрин - Ходих на лекар, каза нормално развитие на плода
Хван ...
В античната трагедия безкрайна
раздадоха ни маските от Хора/Homo/
и трябваше да плачем всеотдайно,
а Боговете гледаха отгоре.
И участ тежка бе ни отредена, ...
Студено е, а в календара – май,
на кестена ми зъзне птичка сива,
дали дошла е или си отива?
И леден вятър сви се на кравай,
в отдавна прецъфтялата ни слива, ...
Не звъни, чух те… А, ти ли си? Какво има?... Каквооо?... Бе, ти… Звъниш по обяд, разваляш ми спокойствието за някакво си сатърче? Не ти ли е неудобно?!
Да, да – зная, твое е. Ще ти го върна… Баш сега няма да е, имам друга работа… Как „каква“? Моя си работа… И няма да я прекъсна заради егоизма на няк ...
МНОГО ВИ ОБИЧАМ
... понякога забравям, че живея, и късам календара лист по лист,
когато слизам привечер на кея – да си проводя залеза златист,
когато хълтам в черните си нощи, а изгревът е все така мираж,
и пращам в електронните си пощи молитвеното свое "Отче наш!", ...
Сам не се появи за вечерята, която си бяха уговорили, но пък й изпрати джирд с вързана за гърба бележка. Елизабет се бе зачудила дали наистина иска да знае какво има да й казва, но тогава той, в ролята си на пустинен плъх, зацвърча и задрапа с лапичка по обувката й. Преди да реши отново да се покате ...
17. Хроники от Нейдеград. Изчезналата камбана – 1
🇧🇬
Ще ми се, драги читателю, преди да продължа нататък, да споделя някои свои мисли относно прословутото Нейдеградско скиторене насам-натам из нашата мила родина. Да си кажа честно, малко ми омръзна това вечно българо-гръцко-турско-сръбско лашкане от югоизток на северозапад и обратно, сякаш е родният м ...
Акценти
Настояване-натиск-налягане на вниманието - акцентите са.
Обръщаш внимание на нещо.
Но, - важно ли е то - и колко?
От това определя се акцента правилен. ...
Рождените дни архивира с тъга,
след дъжд колко трае мечтана дъга...
Просветне за кратко на яркия свод,
и пак посивее на кадър живот.
Приспани надежди почти не болят, ...
В сърцата ни си ти, о, Девети май!
Фашизмът в Европа беше сразен!
Историята ни учи:тиранията не трай!
На победата туй бе славният Ден!
Настъпи тъй жадуваният мир, ...
ЧИТАТЕЛЮ ОТ ДРУГИ СВЯТ
... от нечовешката печал подир прочетените книги
не помня вече що съм пял с гласа на летните авлиги,
дали в сълза, или във смях със теб живях си адски просто –
като в килия на монах, заточен на пустинен остров, ...
ГЛЪТКА ОБИЧ
... когато днес съм тук, а утре там – на хвърлей вик и въздъх от Безкрая,
и съм готов – на стих, да се раздам пред всекиго! – във моята чат-стая,
неканен, непоискан, тъжен гост – без да се питам – имате ли нужда? –
животът, всъщност, бе ми адски прост! – на мене суетата ми е чужда, ...
Щото ще видиш едни неприлични работи… Мани, мани…
хххх
Мързеливи и безотговорни излязоха организаторите и разследващите на „атентата“ срещу Каскета.
Домързя ги да покопаят малко – та кратер от взриз да показват, а можеше багерче да докарат – ама акъл не им стигнал…
Че и най-напред показаха опушена т ...
Пускам мозъка на паша. Да си блее с пълен глас.
От какво ли да се плаша? Тревопасно станах аз.
От коприва и от лапад, май съвсем позеленях,
здраво ме мухите хапат... И си бръмкам, като тях.
И си мисля, за какво ли и хладилникът проклет ...
Очаквах, че срещам невзрачно момиче,
изпълнено с мъка, печал…
Не щеш ли обаче, когато те зърнах…
видях не психарка, а елф…
Усетих от теб как струи добротата, ...
I've been driving around lately
trying to find a destination far away from you
But all the roads lead back to you.
There's no escaping.
We've been to too many places together. ...
Днес ще ви представя трета част от моя разказ. Приятно четене!
=====================================
ЗИМНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
продължение 2...
И ето ,че в имението на Нора вече обитателите бяха трима. Наближаваха Коледните празници. Зимата в планината си беше зима. Снежна и студена. Боян прибра мал ...
Писать стихи желание пропало,.
Но, знайте, в этом нет моей вины,
К нам мертвецы ползут под одеяло
С той стороны, где их не так уж мало,
А, если честно,. больше, чем живых... - ...ЫХЪ!