Обичам идеалната форма на косата ти,да развалям.
И нека всеки кичур намери произволното си място.
Обичам шумотевицата, която създаваш и тишината,
с която уютно ме обръщаш късно вечер.
Мразя бъркотията в живота ти, ...

Пешо днеска беше гладен,
сандвича ми бе грамаден.
Лидка плачеше самичка,
че не я обичат всички.
Спря, погалих ѝ косата, ...

Посветено на приятелка
Мечтателна, нежна, красива!
Тя влюби се лудо във свойта мечта.
Бе тиха, добра, мълчалива!
Обичаше силно със страст и душа. ...

С вятъра често въздишам.
Плача рядко - само в дъжда...
Мисля за теб както дишам-
Ти изпълваш мойта душа...
Но няма те - идваш само в съня ми ...

До всички предатели, "съюзници" и 'приятели", спасители, месии, повярвали си прекалено, че овцата вълка ще надвие: ние истинските внуци на Курт Кубрат сме още живи и сме тук, където и да отидем зова на кръвта ще ни повика и ние ще се съберем, тогава когато Вълкът се събуди, единаците ще станат глутн ...

Погледни във очите ми!
Има толкоз много искри.
Прочети душата ми!
Свила в гръдта ми мечти.
Във простор от илюзии живота ми, ...

Свобода, е дума в древни времена родена.
Мечта за роб, гладиатор, селяк.
В обликът ѝ, история човешка дреме
и никой не е безучастен..., а това е знак.
Знак да събуди умовете, ...

И търсиш ли ме
под небето в силен
здрач, и не намираш
мен стар и вече пиян.
Изхвърлил себе си ...

С теб на люлката са весели игрите.
Люлея те, но всъщност ти люлееш мен.
Бавно слънцето събира си лъчите.
А аз оставам още дълго в твоя плен.
В смеха ти, в къдрите, в очите. ...

На път съм да взривя простора –
от дълго време самотувам.
Денят е празен и без хора.
Не знам с кого ще се сбогувам?
Слънца в зениците ми бликат. ...

Този ще ни види сметката!
Живяхме почти безоблачно:
с толкова огнени петилетки
дишаме. Умираме предсрочно.
В нас любовни бури и омраза. ...

Когато сняг в косите ми напада,
и времето лицето набразди,
дали душата ще остане млада,
в очите недовиждащи звезди,
дали ще виждаш още и тогава ...

(на дъщеря ми)
В броеницата, наречена "живот"
днес мънисто едно прибавѝ!
А аз със майчин благослов
стих за спомен за теб посветих. ...

Посвещава се на съвременните будители
Учителят е майчина милувка.
Учителят е бащина заръка.
Учителят е съдия при спора,
на детството закрила и опора. ...

Сред дървото с крачка бавен и предвзет се
разхожда съненият вятър с корона от листа,
а изкаляните стъпки, потъмнели като парче
плат, летят в небесата.
И падат по студения асфалт и облизват ...

Нежността е трептение в есенен лист
или в тихия полъх на вятъра.
Във неземния поглед небесно-лъчист.
Но дали - на живота в театъра?!

Обичам езерото в Трявна,
събирам есенни листа,
мечтаех си за тук отдавна -
пречиствам своята душа.
- Пи-то-пи-ти пи-е пи-тук! - ...

ЕДНА ЖЕНА
Една жена върви през този град.
Една жена навярно мене търси.
Наднича в кръчмите и тръгва пак,
и подминава всички църкви! ...

Дърто съм магаре вече...
Всяка кака ме отсече.
Е,тогаз, що се напрягам
с младичките да си лягам?
Не ме разбирайте погрешно - ...

... старичкото, болно вече, псе падна – и умря на булеварда,
и гърбът му спря да се тресе, и край него спря да диша Варна,
пъплещите в Нищото коли стихнаха – железни кавалкади,
две Айшета кацнаха с метли, и платнище някой в миг извади,
край бордюра спря един бакшиш и свали клиентите с багажа, ...

Дали съм имала срещи,
от онези, незабравимите?
И търсила ли съм любов със свещи,
в борбата стигали ли са ми силите?
Дали съм имала раздели? ...

Изкуственият разум е основата на либерализма, професионален либерал; Звучи по-добре, отколкото „педераст“. Преди така викаха по управляваните от Изкуствения разум, обаче вече замълчаха. Защото те са водачите, те са властта, те са силата…
Либерал!
Професионален либерал…
Как звучи, а…
Променя света. С ...

Тъжно село. Без огради.
Насред голото поле.
Няма тук високи сгради
за летене със криле.
А отгоре ни поглежда ...

Когато надвиснал кървавия турски ятаган,
над положените на дръвника на момци глави.
Те вярата си не предали без страх и срам,
останали верни на Бог, един подвиг голям!
А жените им силни със сълзи на очи ...

Луната направих от цветен прашец,
звездите погалих със песен.
Тишината проговори с нежен гласец,
а тъмнината грейна в пъстър десèн.
Облякох си мислите в медено жълто. ...

Иванчо: Тате, кога една жена става велика?
Бащата: Когато малкото й име е Вел, а фамилното Ика.

Сетивата са прегладнели.
Еуфорията завладява.
Корсети и фини дантели.
Съспенс в осма октава.
Игри на глада. ...

Блясват в мрака студен
светлините над Босфора.
Ти се гушваш до мен.
Бавно корабът носи се
върху мътни води ...