Twarres -'Children '
We're coming from far, over oceans of time
We're coming from places we once left behind
We're looking for love, in the heart of every man
We're looking for reasons we'll all understand ...
Пред мен ти тичаше в нощта, оставяйки назад мечтите.
Сълза гореща пак дъждът, с ръка постави ми в очите.
Душата ми, в молитва на монах, от мъка пак се свлече,
Без теб внезапно тя се разболя, и болна ще е вече!
Болна е без твоят глас, без тихия ти вопъл. ...
Портрет от чувства ти съставих.
Лице на влюбен мъж - сиянна нежност.
Очи, потънали в мен - искряща звездност.
Устни жадуващи сладост - сладостта на плод.
Ръце, даващи топлина - топъл летен полъх. ...
Когато с чувства ме описваш,
откривам, че си влюбена жена,
но с тях присъди ти подписваш,
почувстваш ли се, че си пак сама.
С добро и зло – лица различни ...
Снeжнобяла птица
Eдна година от кончината на "scram (Вал)"
В тази нощ цигаритe щe са за тeб!
Водката... със нeя щe прeлeя!
Пeпeлника щe напълня чак до ръб! ...
Дарявам ти тази нощ своето тяло...
Дарявам ти себе си, своята душа...
Изпълни ме... докосни ме...
превърни ме в ефирно цвете бяло...
От сълзите ми пий... ...
Ще се женя
Реших да се оженя, булка за целта да си намеря. Мама казва, да я избера работна, в домакинството да е страхотна. Тате казва: „Не търси у жената миячката, гледай да е като Мара отварачката!” Баба и дядо също ми дадоха мнение, съвсем пък не ми е ясно тяхното поколение. Да може да готви и да ...
Аз и политиката
Всеки ден ставах в 6 и половина – това беше, докато бях на три и половина. Хубаво е, че тази емоция отдавна отмина. И за къде мислите, че бързах? За къде, за детската градина! Майка ми ме влачеше всекидневно с тролея, с притворени очи се лингахме от Дружба за Обеля. Пристигахме в гра ...
Нека за винаги да загърбим страха,
Не трябва да се плашим и от греха,
Не бива да се взема за драматизация,
А трябва да пристъпим към реализация.
Нека болестите да ми дишат праха - ...
(написано по истински случай, всяка прилика
с действителни лица и събития не е случайна)
Работя си във парника у дворо,
(ранен разсад имам – зеленчуци).
Тоз март месец топъл бе отново, ...
Телефон – задължително в чантата.
Химикал, неизбежно, тетрадката.
Мятам смело на рамо и тръгвам:
Уморена към моят дом бързам.
Да те видя, любими, желая, ...
Посребряха косите на тате! Посребряха косите на мама! Сякаш някой прашец им изпрати, те главите посипаха двамата... И така изведнъж неусетно, като птици с блестящи пера, върху себе си кротко наметнаха наметалото на старостта. А очите им - още по-нежни, по-целуващи белият свят и с усмивка разтапяща с ...
Ще забравя ли теб и очите ти?
Ще забравя ли теб и гласa ти?
Ще те забравя ли някой ден - питам се.
Ще те забравя ли, питам самотата.
Обичам те, а трябва да те забравя. ...
Забранена любов!
Защо не мога да обичам те на воля
и с всичка сила да изкрещя се моля,
да кажа... Влюбена съм, стана чудо...
и в прегръдките ти да се събудя ...
ДИСЕКЦИЯ НА ЕДНО СЪРЦЕ
Колко грама тежи едно женско сърце?
Събира се точно във мойте ръце.
Припряно подскача в конвулсивен брътвеж.
Едва триста грама – чист човешки копнеж. ...