Както миналата година нека не описваме произхода на празника – езическият му произход не е интересен, тъй като, за да стане интересен той, трябва да стигнем дотам да приемем, че съществуват духовни реалности... Затова, да продължим в друга посока.
Хелоуин чука пред вратата, потен и облян в кръв. Пра ...

Зеленото обагрило листата,
червеното се шмугва между тях,
а жълтото наднича от полята,
да прави път на някой уморен юнак.
Красива е родината ни мила, ...

Няма човек, който да не знае или поне да не е чувал за Алхимията като предвестник на науката химия. Известни алхимици са я ползвали за лечение на болести, за превръщане на обикновени метали в злато и сребро. И колкото и странно да звучи за получаване на еликсир на продължителен живот съчетан с любов ...

Едно бездомно куче
застана пред бялата сграда(НАРОДНОто СЪБРАНИЕ).
Показа им с действие,
народа български доде докараха
с своите действия!

Самотата истерично ми крещи
да се покажа вън от себе си.
Светът за мен едва ли го боли.
Място за рани нямам от белези.
Аз иначе покой намерих, но почти. ...

Паякът и лястовичка,
за да бъдат по-добре
спретнаха една мъничка
фирмичка „МУХА” ООД.
Те работеха на смени, ...

Напред, Бойко, ни води,
Панкрац стои пред нас,
не изтрезня великият Вежди,
на сас байрам ще видим власт!

Нещо за теб
Помоли ме за тебе нещо да напиша,
а аз без думи съм пред теб.
Едвам успявам и да дишам.
Лицето придобива розов тен. ...

Лудият на улицата по цял ден се клати и барабани на неговите невидими барабани.
Не му пречат коли, подвиквания, сняг и дъжд да вали той просто нехае, облечен в своите дрипи.
Лудият думка по цял ден в ритъма бесен, сякаш ги чува и странно се смее.
Не спира дори да почине, не спира.
Сякаш на тия бараб ...

Живеят в нея хиляди жени...
Зеленоока, може би брюнетка.
Една с червени, огнени коси
изящно елегантна.
И кокетка, ...

Не мога да летя ли?
Кой ти каза?
Какви са тези глупави обиди?
От лютия, в очите ти, сарказъм
крилете ми, за тебе, са невидими. ...

Човекът сам по себе си е уникален,
защото носи в себе си искра,
която прави го различен и специален,
светейки със своя светлина.
Всеки със очи различни гледа, ...

Ако можех да си пожелая нещо,
То щеше да е времето да можеше да спира.
Да остана в ръцете ти горещи
в които съм така щастлива.
В тях забравям грижи и неволи. ...

Най-добрият порок на бъдещето, е миналото.
Едни помним, а много други не познават.
Много се пребориха, а много други страдаха.
Потопихме се в реки от речи с обиди и страдания.
Агресията ражда агресия,а отрицанието ражда отрицание на отрицанието. ...

Живяла неотдавна в нашата срана,
девойка със неземна чудна красота.
От Мъглен Злата всички я зовяли,
за нея и в страни далечни чак узнали.
Била набожна, праведна и благочестива, ...

Вълната бавничко се мъкне
и слънцето си е на "фула",
ала към плажа с бяс ще хвръкне
и кръвожадната акула.
Летят по пистата скиори, ...

–Говори ми за любов!
Говори ми и не спирай!
–Не, не съм готов,
грешно ти не ме разбирай!
–Може да си прав, уви! ...

Безсънните нощи танцуват фокстрот
по острия ръб на стрелките.
До мен е полегнал самият живот,
похърква и спи. Незавит е.
Луната небесен е шут - Арлекин, ...

/малки разкази без намеци/
Не, отначало околните го смятаха за добро момче. Послушно. Каквото му казват – изпълнява го. Да прекопае нечия градина, да даде назаем пари и да не очаква връщането им, да отиде и донесе… нещо си. И така нататък…
Даже, когато на един от комшиите в района – неприятно, лошо ...

В очите ми не гледай,
че измамници са те.
Отразяват светлините,
от други, скрити светове.
Косите ги отрязах. ...

ПРЕКОСЯВАНЕ ПРЕЗ ЕСЕНТА
На валма се накачули есенният листопад.
И ухаеше на дюли, на чимшир и мокър сняг.
Спряха косове да пеят, както чанът да дрънчи.
Гол клонакът мержелее, из мера̀та трън стърчи. ...

Снощи прочетох от едни - путинисти:
”В Украйна живеят милЬОни нацисти.
Войната на Кремъл, била, справедлива.
Путин - момчето, затова ги избива!
Зеленски е клоун - той шмърка амфети. ...

Завлачиха се есенните дни, изпра морето летните ми ризи.
И чирозът в мъглата ми изгни на низи под изгнилите корнизи.
Затътри се и дрипавият дъжд – клошар, надянал гумени галоши.
Мелтемите из плажния камъш се юрнаха – на орда от сархоши.
Псе жалостиво в парка заскимтя, подви куйрук и някъде изчезна. ...

За теб, за мен - за тишината,
остава любовта ни свята.
И идва ледената зима,
за мене слънце си, любима.
Парченце топло си в безкрая, ...

Аз виждам дим и знам, че някъде гори.
Аз виждам овъглени стволове и трупове на закъснели птици.
Аз знам, че накъде гори и виждам как пожарът идва.
Аз виждам дим и пушек.
Пожарните коли летят. А водата - тя никога не стига. ...

Големите играят на война.
Не с пушки дървени, нито пък с фунийки.
Не полянката пред блока, разделят си света.
Не два отбора, а всички, по комшийски.
Големите играят на война. ...

Среброкосата наша обич няма вини.
Отдавна е без суета! Не ревнува!
Укротени са облаци, бури, мъгли
и макар че е есенна, тя съществува.
Все още търсим ръцете си нощем, ...

Беше светло и хубаво!
Ресторантът беше широк
и ние потъвахме в него,
един по един,
един до един. ...

Една ученичка помоли хазяите си, ако може приятелят й да се изкъпе у тях. Понеже там, където е на квартира, условията за това са много лоши. Те разрешиха. Момчето дойде. Изкъпа се, избръсна се, изпра си дрехите. Простря ги на теловете на двора да съхнат. Седна заедно с хазяите на масата, без да са г ...

Смълчана, уплашена
пред олтара заставам.
В ръцете ми –
мъртви цветя.
Порти древни Тишината отваря. ...

Красива вещица червенокоса,
танцува есента с листа пендари.
В торбата кестени и грозде носи,
а тиквите събира на камари.
Загадъчна, по своему щастлива, ...

шестдесет и три -
няма връщане
назад
временце - поспри
хищния си вълчи ...

Сълзите са горчиви...
Горчиво е в устата
и на гърлото...
Животът ме зашлеви
недвусмислено... ...

Часовникът като камбана
Отмери тъжно точно два!
И в тишината разпиляна
се процеди една сълза!
Наведен, стъпил на коляно ...

Откривам те във себе си, изгубена
и дишам малко, някак по-така...
Душата ми от нежност те вълнува,
да не потъваш никога във самота.
Аз някой ден ще те извадя, ...

Гледаме се, а не се виждаме,
слушаме се, но не се чуваме,
докосваме се, ала не се усещаме.
Защо тогава, когато си тръгваме се връщаме,
щом си кажем сбогом, крещим “Остани!” ...