(есента на 2019 г.)
Олеся се възстановяваше удивително бързо. Раните по тялото и ръцете ѝ избледняваха с всеки изминал ден. Баба Елефтера ги мажеше с приготвения печен мехлем. Нанасяше го върху кожата с птиче перо. С друг благ мехлем, съдържащ варен здравец, пчелен восък, кантарион и зехтин, мажеха ...

Шепти нощта през рамото ми нежно
мелодия, надиплила килим,
от цялото ми битие безбрежно
и миг от времето неповторим.
Разсънва се сърцето изтъкано ...

След тариката Андрешко и хитроумният Бай Ганю Балкански, нахитряха и българските пенсичи. Още като родители те учеха децата си: Учи се чадо, учи, та да напуснеш Българията и хаир да видиш в чужбината. И децата им масово ги послушаха. И се случи така, че когато децата им пораснаха и фанаха пътя - кой ...

АЗ ЛИ ЗАБИХ ПОСЛЕДНИЯ ПИРОН?
... навярно Бог ни пише писъмца и ни ги праща нощем от Всемира,
нали сме светли Негови деца, към всекиго от нас с любов се взира,
сукалчето връз майчината гръд със бялото тензухче Той покрива,
и друмника – по праведния път! – извежда от пътеката му крива, ...

Политически онанизъм –борба с корупцията…
хххх
Спомен от училище – бяхме различни. Един пише, друг рисува, трети майстори, четвърти строи…
И после – всеки с таланта си и по избрания път.
Само тия, дето нищо не ги интересува и нищо не умеят, станаха чиновници… ...

Ходене на работа не може ли да е насън?
Оцеляване за чужда сметка не е свобода!

ИСКАМ
Искам да мога,
когато пожелая,
да изпирам душата си -
да не чакам до края ... ...

Колежката Делчева или Пъстротата на живота 3
В понеделник сутрин бях вече в цветарския магазин. Нали уж съм галантен, галантен какво,сваляч ли, нее колега разбира се. От уважение ще взема цветя.
Ах, какво разнообразие,само карамфили червени, бели, шарени, голям избор няма що. Рано е още за рози, гла ...

- Защо жените убиват? >
- Защо змиите хапят?
= риторичен въпрос
- Защо се тунинговат жените! > - Кой не обича да се чука с боядисани яйца!
= риторичен въпрос ...

Седнал съм до коня,
тежки сълзи роня.
Вече стар е той...
Свири май ,,отбой".
Хич не се изправя... ...

Когато мълча,
то е, защото не искам да викам!
Когато викам,
то е, защото не искам да мълча.
Когато говоря, ...

огън в погледа гори
нека двама до зори
говорим
много ще ме заболи
тръгваш надалеч нали ...

Палава ми е Сънливка
щом не спинка, щом не спинка.
Цяла грее от усмивка
и е истинска картинка.
И ми дава куп задачки - ...

Не ме търси в смирената луна.
Не ме търси в звезда на небосклона.
Не ме търси в несбъдната мечта.
Търси ме в полета на чайка волна.
Не ме търси сред шумна суета. ...

Няма да си кривя душата,
да си мълча не мога вече -
използва се често лъжата
от който във власт се облече!
Навсякъде подобно нещо става, ...

Ще извадя
всички стрели от душата си.
Ще извадя
всички ками от гърба си.
Ще извадя ...

Вниманието върху Чарли беше краткотрайно. Мошеникът не беше сигурен дали повечето бунтовници просто не бяха чули за него, или завръщането на армията значеше значително повече работа и по-малко клюки за всички присъстващи. Яери Омид, или поне момчето, което Чарли мислеше, че отговаря на името, побърз ...

Как успявам нощем да заспя,
Когато знам че нараних те,
И мога ли времето назад да върна,
И отново да те прегърна,
И дали раните си закрепихме, ...

"ПИРОГОВ" ЗА ВЛЮБЕНИ
... понеже бях припаднал от Любов
по тебе нейде из квартал "Обеля",
откараха ме спешно в "Пирогов"
и ще съм тук – до другата неделя. ...

Десета година бушуваше войната на човечеството срещу Изкуствения разум. Дим се стелеше над планетата, отвсякъде се стреляше, но най-голямата опасност за хората бяха биороботите, които проникваха в редиците им и убиваха наред.
Трудно различими, почти с човешки облик, а последната серия бяха пълни коп ...

Главата на Найдена вече едва се виждаше от снега. Пропадаше сякаш все по-надолу, но с някаква увереност, че се е задържала достатъчно дълго. Не разбираше защо мярна в ума си и леля Верка, сред всички лица, на другия ден, когато извади хапчетата от опаковките им. Скри ги под възглавницата, когато вле ...

човек
в любов
се възпитава и
чрез нея и успява

ДУШАТА МИ СЕ УЧИ ДА ЧЕТЕ
... защото Добротата ми е свята, и колкото да ми е крив светът,
на обич аз се учех от децата! – и чист преминах своя дълъг път,
слънца рисувах с цветни тебешири, дъждът немилостиво ги изтри,
пропадах с тях зад голите баири – надеждица да диря вдън гори, ...

Продължение на разказа „За нещата от живота“
Алисия роди детето в началото на май. Беше момиченце. Реши да го кръсти на себе си, тъй като родителите ѝ отдавна бяха починали. Така вече на света живееше новата Алисия или Алисия дъщеря както казваха познатите ѝ. Детето беше най-хубавото нещо в живота ѝ ...

Обичам да усещам, че ме търсиш
търсенето в любовта
обичам чувството на свобода
чувството в любовта
обичам да те гледам как се смееш ...

Обичах, страдах и живях на макс.
Не се отказвах облак щом се спусне.
На утрото задавах втори шанс,
дори когато мъка се разпръсне.
Препусках, бързах, търсих своя свят, ...

Сълзите,дали са огледалото на любовта!?
Или са илюзия че съществува тя...
Назоваваме нещата с думи,
но с очите ги показваме, боли ме.
Ревниво пазим сърцето си от стрес. ...

След няколко седмици потъна в лавината до рамене. Остана да се вижда само главата на Найдена. Тъкмо нейното лице отново се беше покрило с пъпки и тя вече не знаеше с какво да ги маже, за да не го отблъсква. Глава над снега. Пъпки по кожата. Можеше спокойно да се оправдае, шегуваше се със себе си тя, ...

Беше някъде по обед, два дни след онзи ден, когато се беше лутала изплашена и мокра. Два дни бяха минали само, откакто майка ѝ я беше видяла да се връща и я посрещна на вратата, сякаш посрещаше изгубеното си дете.
Той тъкмо си пържеше картофи, когато тя влезе. Беше настъргал върху изпържените картоф ...