Тя бягаше по грубия, каменен път,
боса, необлечена,
краката й кървят.
Бягаше без посока, без ритъм, без ред,
с крайна точка, просто нейде "напред". ...
Вървях във всякакви посоки,
разминавах се със многоточия,
препъвах се във въпросителни,
без милост шибаха ме удивителни...
Изкачвах върхове неизкачени, ...
За любовта е изписано и казано много.Истински достойни да говорят за нея са само тези,изпитали мощта и във всичките й аспекти.Още като малки сме слушали приказките за смелите момъци и красивите девойки,за злите магъосници и вещици, които застават по между им,за многото изпитания и трудности... И нак ...
Вали бял пролетен цвят, и ме посипва.
Лалета цъфтят ненаситно червени.
В душата пролет неслучена рисува
тъга, но от любов и тя е красива.
Вървя по алеите на моите спомени, ...
Във чашата ти лятото налях - уханна мащерка и дъхава къпина и слънчев лъч босилеков със тях, та силата им в тебе да премине. В ръцете ми топлее чаша чай. Над него аз по вещерски наричам: - От биле - здраве и да е безкрай! Да бяга зло от тебе! Пий, обичан...
Гледам твойте пико-ве прекрасни те изпълват ме с мисли страстни.
Искам да те гушкам да те стискам и с теб да се натискам.
Но не може, уви, разстоянието ни дели,
при тебе бих дошъл, ако трябва, то да стана зъл,
и в огън да горя, но да срешна любовта. ...
Не знаеш как очите ми изсъхват, щом не те видя аз.
Не знаеш как сълзите ми капят в черния мрак.
Не знаеш как устните вяхнат, щом не те целуна аз.
Не знаеш как излизат безмълвно думите пак.
Но, наистина, нещото, което не знаеш, е, че поднесох ти ...
когато е ден, когато е нощ,
кажи ми го наистина, кажи ми всичко.
искаш ли да бъдем заедно или не?
искаш ли да останеш до мен или всичко спира до тук?
когато думите ти не стигат, ...
Стоях си аз на спирката, мислех за онази песен, от която имах нужда точно в този момент. Защо ли слушалките ми се бяха развалили?! И ето – автобус номер 99... Качих се замислена за нещо,хвърлих се на седалката така само както аз си можех с моите дрънчащи, подскачащи, удрящи се едно в друго нещица по ...
,,Уморих се вече... Този кръговрат ме умори... Искам вече да падна някъде, да изпълня мисията си и да умра. Цял живот се лутам ту на земята,ту в небето, преминавам през метаморфози и вече не мога... Нямам сили. В началото каква хубава бях, едра, силна, радвах се на прехода. А сега само по течението ...
Очарователна тъга с уханието на сълзи, след нощ без толкова звезди. Слънцето огрява уморените ми очи. Без думи очертава пламъчета от сълзи. Бялата рокля рисува кръвта. Пясъчно звучат моите слова, завъртяни в часовник от самота. В шепите си събирам смелостта, но пясъкът изтича като река. Ветрове разн ...
В един момент една душа увяхва и стъклено сърце със трясък се разбива,
преди крепеше го една любов и днес със нея то загива...
Макар в различни светове, песента им вее се във вечността,
защото неразделни бяха те - като лъча и неговата светлина.
А в следващия нов живот изгрява, едно сърце започва да ...
МЕЧТАТЕЛКА
Измислих те!
Измислих те, защото имах нужда от някой, не просто познат, не просто лицемерен приятел, който да предлага рамото си, за да поплача на него и после да разказва колко мекушава и наивна съм аз... Не!
Имах нужда от нещо истинско, от нещо, в което да вярвам, на което да се уповава ...