Всеки ден сърцето ми се свива от болка.
Всяка нощ душата ми няма покой.
Гледам с мъка как те ограбва порока
и скъсява твоя още недоизживян живот.
Всеки си има голями и малки трагедии ...

Студено е...
някъде във здрача
дочувам музиката на нощта,
опитвам с всички сили да не плача,
а искам в тишината да крещя... ...

Питай

А дали те обичам? - Не питай ме!
Ще познаеш учестеното дишане,
ще усетиш на сърцето ми ритъма, ...

Синя стая пълна с пеперуди
оглежда се във портокалови води,
на брега душата ми стои -
момиче с пеперудени очи.
Брега докосва всяка пеперуда ...

Празнувам тази вечер.
Пирова победа.
Сърцето си убих и нямам вече.
От тебе разумът ми трезв отведе ме
и няма го сърцето - да му пречи. ...

Тъжно
Прелиствам
албума
на чувствата,
търся ...

Мрачна есен
с покапали листа,
с дъждове студени,
с гъста мъгла…
Тъжни хризантеми ...

очи със сълзи
приятелска усмивка
сърце пак пее

Просто рими...
Говори на ръката-ушите не слушат.
Запомни го в главата си-дойде ми до гуша!
Погледни ме в очите, на тебе говоря
и не ми опонирай, аз ти казвам, не споря! ...

Рискувах, защото...
Рискувах, защото те искам.
Рискувах, защото си в мен.
Поисках да вярвам във риска,
в красивия утрешен ден. ...

Ето, пак стоиш пред мен и повтаряш колко много си дал на своите приятели, с колко много неща си им помогнал и за колко още си им отворил очите. И аз стоя и те слушам – една от твоите приятели. Не се бяхме виждали от толкова много време, а ти вместо да ми се зарадваш започна “най-добрата” тема, която ...

_*_*_*_
Обичам те по навик-
свикнах да те гледам изморен,
свикнах и с твоя поглед,
паднах вече в твоя плен! ...

Да забравим острите думи,
да забравим всички лъжи!
Да забравим лош спомен останал
помежду ни...
Да забравим ли всичко, кажи ? ...

Закътвам мисли безпосочни
във ъгъла на скритите желания.
Затискам вик от безнадежност,
на ненамерена надеждност, чертая
пределите на всичките мечтания, ...

Изгубена в полумрака,
стоя и чакам твоя зов
и дълго време съцето ми плака,
очакващо твоята нежна любов.
И чаках те дълго ...

на Татко
...
запечатват се моментите в съзнанието ми,
звуците, картините, цветните...
и миризмата на бор... и огън. ...

Път,
зид,
стена!
Мълчи
градът. ...

Студен си като айсберг празен.
Жесток си като сянка черна.
Понякога ледът ми е така омразен
и пазя се от него, винаги на топлината верна.
Ти в себе си събрал си слънце цяло. ...

Синьо безбрежие
в сивия край.
Безумно разнежена,
в дяволски рай.
Цветове избелели ...

Усещам. Проклинам. Обичам. Крещя.
Обръщам. Застивам. Протягам ръка.
Вълшебство. Мистерия. Страх ме е. Малко...
Красиво и приказно. Но вече отминало. Жалко...
Заспивам. Сънувам. Копнея. Усещам!!! ...

" Пресъхнали са мойте сълзи"
Затворила очи, сълзите си
искам да подтисна,
че уморени са очите вече,
изплакали морета от сълзи. ...

Смъртта помисли
И посочи с пръст
Щастливци винаги ще има
Да скърбят
Под дъжда ...

До теб се приближавам
И ти ме долавяш
Със своите малки сензори
Пръсти опипват плътта ми
И ръждивите парчета изскърцват ...

Самотата е болка голяма
Стоя тук сама... самотно ми е и скучая...
Самотата обгърнала е моята душа...
понякога чувствам че ме задушава...
Стоя тук... сама, при мен е само самотата... ...

Последния ред от поемата
На западната цивилизация
Се е излегнал
Върху покрит от цигарени разговори
Диван ...