Животът е вековна каменна, сива арена,
напоена с тонове невинно пролята кръв.
Пропукани, покрити с мъх стените й стенат
и легенди страшни безмълвно шептят.
Отекват предсмъртни викове на гладоатори. ...
Времето за нас полека си изтича,
за теб то спряло е - без ход!
Нетленен с любовта, Ти, сине Божи,
със радост тръгнал си по трънен път ...
Облечен във онези жални дрехи ...
Вървя из гората и усещам тревата,
и за тебе си мисля сега.
Как с теб на тревата сляхме телата,
и изпаднахме в сладък екстаз.
Поглеждам зората - пак за тебе се сещам. ...
Надежда ли? Не мога да я имам.
Изгубих я сред твоите лъжи.
И празно е, и вечно ще е зима...
Като сталактити са сълзите ми.
И те разбиват се в душата ми, ...
Битие 1:6:9
... И Бог каза:“Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода..."
... Когато езерото разтвори ръцете си към мен, аз не изпитах страх. Оглеждайки се във водите му, видях красива усмивка, която, незнайно как, се бе появила на лицето ми, сякаш бе поканена.
И тогава се смеех.. ...
Сестричке моя,благодаря!
Благодаря за всичко, което правиш за мен.
Ти си до мен винаги и във всичко.
Подкрепяш ме и ми помагаш,
когато имам нужда от това. ...
Мечтая си душата ми среднощно
за себе си да ми разказва, зная,
тя помни не един и два живота...
Мечтая, само си мечтая...
Мечтая: със страха и със вината ...
Алесиа стоеше сама в стаята си. Слушаше слъзливите си баладки и се питаше защо животът й е толкова скапан и защо губи всичко, което иска в мига, в който го получи. Отговор така и не намираше. Трудно беше. Всичко й беше трудно. Не можеше да диша, да спи, да се храни. Всичката болка в душата й така и ...
Ти беше с нея щастлив,
Аз ронех кървави сълзи.
Към миналото глава не свеждаше,
А то бе моя вечен дом.
Усмихваше се така красиво всеки път, щом мислеше за нея, ...
Пак те видях!
Стоеше до мен, а те чувствах така далечен.
Студените ти очи пронизваха остатъците от моето разбито сърце!
Тази невъзможна любов ме кара да живея в света на мечтите,
А знам, че твърде много боли като паднеш от о ...
Не искаш да си с мен - донякъде разбирам!
Искаш момичетата само за една нощ - донякъде разбирам!
Като се срещнем дори не ме поглеждаш - донякъде разбирам!
Защо те обичам и за теб живея - ето това не разбирам!
Когато Когато ме погледнеш... в мен искри прехвръкват. Когато ми говориш… се запалвам. Когато се усмихнеш… започвам да горя. Когато ме докоснеш… изгарям. Когато ме прегърнеш и целунеш… във пепел се превръщам!!! Любовта безмилостно ме отвява - като паднало листо - далеко пак от теб. И всичко отначало ...
Не исках да знаеш, че към теб поглеждам,
не исках да знаеш, че теб усещам,
не исках да знаеш, че ме привличаш,
а тайничко да те накарам да ме обичаш.
Ден и нощ все за тебе мисля, ...
Понякога си мисля, че нямам нищо,
а понякога това нищо е всичко.
Всичко или нищо?!
Просто това, за което мечтаеш:
любовта, за която са светили очите ти, ...
Любовта рисува с най-нежни цветове...
Боичките изсъхват, но чуствата в тях - не
Кафяви... тъй невинни - очите на дете
И тази кожа нежна сякаш кадифе...
Черно... косата - необятен тъмен океан ...
Усмивката ли твоя аз усещам, втренчен в неземната ти красота и чудя се, от неволите приклещен! За нищо не ще те заменя!!! Грейнала, сияйна, очите издават любовта ... приближаваш, непознато омайна! ... Коя си, защо обсебила те е самота?!? Въодушевлението пак в мен цъфти, въздишка къса моите гърди! Ми ...
Здравей, човеко, даряващ любовта!
Защо ме подминаваш така?
Нима аз не заслужавам радостта?
Защо животът е толкова суров?
И вместо радост, болка сполетява цялата земя? ...
Светът за тебе бе свиреп, озъбен
от мъка, грях, виновност, изтъкан
в образ мил, останал вечно скръбен:
всеки ден за тебе беше изтерзан,
но аз съзрях творящо благородство ...
Като малка много плаках,
с вик разцепвах аз нощта.
Сега голяма съм и вече ти, майко,
плачеш и блъскаш своята глава.
Само дъщеря знае колко много боли от това майка да те нарани. Много думи мога да кажа за майка си, но много малко чувства мога да й докажа. Към майките трябва да изпитваме любов, уваже ...
Беше поредният спокоен ден в рая. Пърхането на херувимски крилца аранжираше ефирните звуци на арфа, които караха всеки да забрави своите житейски проблеми и да се потопи във вечното, сладко безвремие. До портата, зад която се простираше отделението на блажените, върху един сгъстен бял облак се беше ...
Пустиня - без вода ще я премина.
Планина - без умора ще я изкача...
Океан да беше, пак ще те преплувам,
но ще докосна твоята душа.
И вятър да си, пак ще те достигна - ...
Заплака слънцето с лъчи изгорени.
Снегът затрупал е оазисите във Сахара.
Без дъжд висяха облаци изсъхнали.
Предлагат блудниците без пари поквара.
От сълзи кървави преливат океаните. ...
Тук живея.Моят дом е под небето.
Корени съм впила в твърдата земя...
В утро златно, художникът изрисувал е,
бяла обич, по тънката ми снага.
През летата, израснала в своята младост, ...