>>> * * *
>>>
>>> И като свещ на вятъра...
>>>
>>> И като паяжинка на дъжда ...

Пролетта дойде с радостни лица,
с красивите цветя и с весели деца.
Слънцето с усмивка на уста
посрещна пойните ята.
Красив килим от полски цветя ...

Роб на свойта свобода
затворен, окован във самотата,
която бе достойна уж цена
платих я да избягам от тълпата.
От тази черна смесица от хора, ...

Сълза прегръща и полага си глава
остригано детето в белези и рани,
на грубите си майчини бедра
с които се изхранва тя и него храни.
Покрити с бельо от бял сатен ...

Винаги ще нося в паметта си
сухите листа на есента,
снежните дървета на скръбта ти
и вълните в тъжните очи;
модри нощи, повей тих на обич ...

Нощта съблича свойта дреха тук,
за да отстъпи пред деня.
А от душата ти – ни стон, ни звук.
Но аз не ще те укоря.
Така замлъква често в някой миг ...

на ефенди - с любов! :)
Не спираш да ме гледаш с обожание
и искаш твоите очи да ми дадеш.
През тях да видя твоето желание
и този, полудял по мен, копнеж. ...

Седя на пейката в училищния двор. Слънчево е, топло е... дори прекалено топло за януари... Сякаш тази година пролетта е решила да измести зимата... откраднала е трите месеца, които й се полагат...
И въпреки хубавото време и приветливата песен на птичките, в моята душа цари мрак... Тъмен и студен... ...

Тя погледна часовника: беше десет без пет. Знаеше,че трябва да си тръгне, но никак не й се искаше. Сърцето й се беше разляло върху меката възглавница, душата й се бе вкопчила в розовия сатен на чаршафите...
Тринайсет годишната Евгения лежеше в огромна спалня в президентския апартамент на един от най ...

Сив, безлюден... мълчалив деня е днес. Самотни въртележки в безкрая се въртят. Детски смях, отминаващ в тишината, обгърната в мъгла, спомени и кървава тъга. Градът е мъртъв, по улици от прах се скитам, без светлина в очите тъмни, забравили зората. Вятър мълчалив, след мене сиви клони заговаря, а те ...

Казват, че между приятелството и любовта
има една крачка.
Ние с теб я направихме и не съжаляваме.
Но съдбата беше жестока за нас.
Раздели ни. ...

Убиват мислите.
Топка от бодли.
Отвън навътре.
Помръдна ли – боли.
От острото. ...

Ще си отида във очакване
ще си отида преди изгрев,.
преди да побелее утрото.
преди да го дочакам.
И няма да съм тъжна- ...

Да, приказката ми –
обичана тема,
но разобичана.
Търкули се от края –
откъм сватбата – ...

Ще те чакам, скъпи във безкрая,
ще те чакам с разтворени ръце.
Там изцяло ще те опозная,
ще те допусна в моето сърце.
Тук не можем да сме двама, ...

Повелителю –
не погубвай красотата й,
не ми отнемай тази най-велика радост.
Повелителю –
в нея аз виждам твоето лице ...

Истинското приятелство
Истинското е приятелство е най-безкористното чувство, което може да изпитва човек. Понякога началото на едно приятелство мoже да е вълшебно: започваш да опознаваш другия и да му се доверяваш. Но най-ху ...

НА ДЪЩЕРЯ МИ
Мило мое злато ненагледно,
как да си простя, че те въвлякох
в моите съмнения и грешки?!
Как, кажи ми, аз да те погледна ...

В такава черна нощ от тебе ще си ида.
В такава нощ, когато даже дяволите спят.
Не искам във очите сълзите да видиш.
Щастлив аз искам да ме помниш,
какъвто винаги със тебе бях...

Искам да съм утрото на твоят ден,
да те помилвам с първите лъчи,
да те привлека със светлина към мен
и да потъна дълбоко в твоите очи.
Искам да съм като небето просторно, ...

В главата ми пак се надигат старите бури..
Не идваш на помощ, както и другите,
залепили фалшиви до болка усмивки.
Пак ли от мен ще останат неясни контури?
И ти ли със злоба ще стискаш ...

Отиде си! На леля Катя с обич! Отиде си! Изгасна бавно - като тлееща свещичка! Запази гордостта си, благородството и добротата - до последно!!! Не каза нито дума, не осъди, нито прокле Жестоката Съдба! Обикнах те преди да те познавам! Почувствах силата на твоето сърце и необятността на твоята душа п ...

Не погребвам любов, тя е тайнство.
Закътвам я дълбоко в сърцето.
Заричам с думи святи на благослов,
нека пак се роди... някога под небето.
Не зачерквам от себе си думите казани, ...

Знаеш ли… пролетта обещава да дойде по-рано…
Може би… ще разцъфнат незабравки по камъните…
Знаеш ли… аз както преди те обичам…
Тъжно е… но да забравя аз нищо не мога…
Приказна… нашата среща винаги ми се струва… ...

Нощта се наваля,
заляла тънката луна.
Беззвучна плака тишина,
във скута ми стаена.
Нощта е птица без крила, ...

Докосване
Докосваш ме.
Ръцете ти са топли,
ласкави и нежни!
От тази топлина струи ...

Ако сърцето ми е котва,
а ти си морско дъно,
водата между нас какво е?
Очакване на онзи миг, когато
в прегръдката ти ще се сгуша. ...