Разкъсвам своята душа на части,
раздирам я парченце по парче..
Раздавам я на хората – за щастие,
за да са живи, здрави, за да са добре.
Раздавам всяка мъничка частичка ...

Спомените в мен не мога да изтрия.
Дори да искам - нищо, че боли.
Но болката поне е жива сила,
която ми помага да вървя.
Ще стана утре - бавно, мълчаливо, ...

Полъх съм.
Бавно стъпвам,
тихо тръгвам
В дланите твои
днес ...

Във всички планове и сметки
до себе си те виждам да се смееш...
Сред всякакви природни гледки
усмивката ти слънчева ще грее...
Обичам те, момче игриво, смело, ...

Аз съм потомка на много поколения велики българи. Моите предци са водели много битки, живели са в трудни времена, но все пак са успели да запазят вярата и културата на народа си.
Повечето хора възприемат думата "наследство" само като материални неща, оставени от прадедите ни. Според мен наследството ...

Животът ми никога не бе бил толкова пълен, толкова истински. През лятото на 1864 за пръв път усетих сладко-горчивия вкус от тръпката да бъдеш влюбен. И да, аз наистина бях влюбена. И любовта е... по-красива от най-красивото нещо на света, по-нежна и ефирна от най-нежните и ефирни неща на света. Неве ...

Килимче вълшебно
да ти подаря
аз искам сега -
да можеш да литнеш
над гори, планини, ...

Я рядом, слышишь...-автор Люсьена Рыжеволосая
превод на български Весела Кънчева
Аз съм с теб, чуваш ли? Винаги съм с теб.
Беззвучно и незримо, като дихание.
Когато работиш или си почиваш... ...

Моето момиче -
защо пак си тъжна?
Сълзи -
блестят в твоите очи.
Устните - ...

(Импровизация)
Надух се, летях и... загубих.
Отказах се да се харесвам на някой си
и той тогава ме хареса.
Срещнах го, когато спрях ...

Черна и фатална
съм отвън,
но слънце вътре
в мене грее.
Заблуждавам хората ...

Подай ръка...
Постой така и за миг дори,
превърни мигът във вечност
не говори, в очите погледни!
Твоята ръка... ...

Сълза се отронва безшумно в мрака,
сълза на безсилие и на тъга.
Смея се с всички, а вътрешно плача -
никой не вижда мойта печал.
Безумно бях влюбена, но ти си отиде, ...

Вълнува се под кървав залез
морето и развява свойта дреха
над брегове, скали и малки лодки,
а сетне срива своите талази
със страшна, ала и красива песен. ...

Обичах пламналите облаци в небето, върбата, сведена тъй скръбно над водите; обичах през ноември и брега, където опиваше ме в звуци хорът на вълните. Обичах тебе безнадеждно и неволно, откривах те във всичко най-красиво, мили. И зазвъня като камбана моят дух, но в живота дните ни и зло са отредили. И ...

Пак в онзи свят се връщам,
пак протягам ти ръце.
Пак желая да те прегръщам,
но студено вече е мойто сърце.
Искам отново да се надявам, ...

Желая ли се или не,
не мога да се проумея!
Щом си посегна (да се сгрея)
- отказват двете ми ръце.
Да кажеш, че съм с грозно тяло, ...

Поличбата
Крас (отсега наричан Терак, за да се разграничавам от WarCraft) се събуди още призори. Погледна момчето до себе си – то още спреше. В това момче имаше нещо необикновено, помисли си Терак. То бе дошло от друг свят с магия, която за момента се бе провалила. Още докато слушаше историята му, д ...