В съня ти тихо
аз ще дойда
да те погледам
и да те запомня
а ти ще ...

Блести в очите ми сълза горчива,
но тя изглежда толкова красива.
Като нашата обич е чиста
и като слънцето лъчиста!
Сълзата аз оставих на твоето рамо, ...

Докосва ме вятър с мирис на есен,
досущ като женска ръка.
Вдишвам живота. Прозорецът – тесен.
А тъй е безкраен света...

3 в 1/фиксация/:)
зеница пълна
недосънуван мираж
в есенна тъга
сладка война на ...

Поредната скучна сутрин.
Излизам от вкъщи, чудейки се дали този ден ще се отличава по нещо от предишния или този преди него... всичките са еднакви -тъжни, скучни, САМОТНИ.
"Но какво пък толкова? - си казвам наум, - толкова дни съм преживяла, ще изкарам и днес."
Въздъхвам тежко и решавам да не мисля ...

( искрата, вдъхновила ме да напиша този текст, бе Мариана Папазикова, посвещавам й го с Благодарност)
Толкова много пътеки, Пътища, хоризонти...
Толкова объркващи възможности за Теб/Мен/Душата...
Толкова много учения, Учител ...

Не, не е кръв и сълзи,
просто, един розов цвят.
Знам! Сърцето когато боли,
губиш надежда в тоз свят.
Да! Това са кръв и сълзи. ...

Не говори! Не казвай нищо!
Нека, прегърнати да помълчим!
Очаквах те, от дълго чакане боли,
в прегръдката ти, нека се лекувам.
Очите ме боляха, нека да ликуват, ...

Защо светът е различен,
когато навън е мъгла?
Защо капките падат безразлично
и проглушават деня?
Защо листата напускат дървото, ...

Да е само един миг разсейване,
да е нова фриволна игра
по пианото, свирещо Гершуин,
би било просто мой вариант.
И танцуваща в "Кой го е грижа", ...

Бяхме приятели неразделни,
в толкова много смях и шеги
минаваха дните безгрижни.
Деца бяхме щастливи тогава -
не познавахме болка и мъка, ...

Снегът вали навън,
А щастието е само сън.
Студът сковава ми дъха,
Сълзи, горещи, капят по листа.
Животът, тъжен и студен, ...

Знаеш ли защо слънцето
всяка вечер си отива,
потънало в самота?
Защото всяака сутрин
бяга от него красивата луна. ...

Нощта говори като водоскок.
Преплита филиграрно светлини и сенки.
Потънал във дълбокото море
на сарагасови очи
мълча и не намирам думи. ...

Да беше извор,
щях да те преплувам.
Сняг да беше,
щях да устоя.
Дори в пустиня да беше се превърнал, ...

Косите ми закичи със светулки,
по мен посипа розите червени,
и води ме по белите пътеки,
целувайки, дори нозете ми.
За мене бяха, и са, твоите песни! ...

Отпий от мен, от моята омраза,
дави се в болката на моите очи,
вземи си всичко със което ме наказа,
потъвай сам във ада, който сътвори.
Изгубвай се в коварните си нощи, ...

И ето ме сега пред прага на нощта, сама… Но там далече аз съм с теб, в мислите ти се разхождам постоянно и непрестанно будя те сред нощ. А часовникът продължава да отброява времето, в което с теб сме разделени, времето, в което мислите ни сплени са в кълбо от неяснота. Защо на нас се случва всичко т ...

Липсваш ми
Пред очите ми вали дъжд от листа,
вятърът бавно отвява всяка мечта.
Една след друга изнизват се минутите ни,
времето свършва... а искам още... ...

Те се нахраниха
От мечтите ми
Напълниха джобовете си
Изкараха пари
Аз се претъркулих в дупката си ...

Нощта превръща цветовете
в мътна вода,
дълбоко езеро.
Потъване в съня,
видения... ...

Един нов поглед върху Гео Милевия „Кръст”
Трябва да призная, че не съм човекът на литературата, когото търсите. Не познавам стилистиката на Гео Милев, не съм склонна и да анализирам поетическите му похвати в изграждането на ...

Живот без цигарен дим
Свят... Хора... Различни интереси... и характери... и много скрити, безлични души...
Всеки ден ние се срещаме с хора. Понякога те стават част от живота ни и се опитват да го променят. Учат ни как да живеем. Но нима те знаят как да живеят своя собствен живот... Носейки "тъмни оч ...

Снегът се сипеше по пътеката. Скоро по нея трагнаха и коледари. Те бяха наметнали на раменете си дълги ямурлуци, а на главите си бяха сложили калпаци, умело овързани с пуканки. Пееха попътна коледарска песен, с която прекрачваха прага на всеки дом. Всеки от юнаците бе навързал на гегата си китка чем ...

В леглото ти – на мястото, където
ме будеше с целувка – друга спи.
Не знаеш, вречена е там любовна клетва.
Не може никой с нищо да я развали.
По устните и – моите целувки ще си спомняш, ...

молех се, плаках,
горях...
в сълзите се давех
и 100 пъти молех се аз,
болката ми да изчезне, ...

С цвете погали ме,
не с ръка
целувай ме с прибоя,
не със устни
Мълчи, ни дума не отронвай, ...

не ще забравя,
пламака в очите,
пламака за нашата любов...
не ще забравя,
нощите ни под звездите, ...

Къде грешим - да има изневяра.
Къде отива - всичко между нас.
Къде отиващ? Аз загубвам вяра.
Къде отиде - няма ли любов за нас.
Тя ще да е красавица тогава, ...

Преродена
Ще ме намираш
нежна, тиха, сгушена
в последен сняг от зима
непослушна, ...

( на Д. ... с надежда )
Едничка птица рее се в небето
от полета самотен … заболява,
в тъга тупти, пулсира сърцето
пробожда болка, не отминава. ...

Двама приятели се наливат от мъка по гаджетата, които са загубили. Единият преживява края на тригодишна връзка, а другият - на триседмична любов. Ако мъжете бяха толкова безчувствени, колкото се говори, нямаше да прекаляват с алкохола всеки път, когато имат проблем с жените. Интересното в случая не ...

Беше като в приказка. Наблюдавах го с такова очарование и потъвах в омайната му красота. Бях на топло и уютно, а навън студът погубваше последните следи от минал живот. Само то красеше гледката и стопляше душата ми. То бе едно невероятно цвете – жълто, меко на допир, ухаещо на пролет, даващо мир на ...

Празник е навън и всичко свети. Градът потънал в сън, след множество гурбети. Едно сираче само останало самичко, повтаря тихо "мамо" с надеждата едничка; че тя ще го намери, с любов ще утеши. Часовете то отмерва, самотата го души. Не може да изплаче болката душевна. От бедното сираче съдбата е отнел ...

Луната отразена върху голото ти тяло свети
и пламъка на вълчи глад разгаря в мен.
Души несетили такваз любов са толкоз клети
и безлунни са им всяка нощ и всеки ден.
Ветровете над ложето преплетени нашепват ...

Живота е една каприэна драма
най-често със финал неповторим.
Утеха щеше да си ми голяма,
а стана ми кошмар непоносим.
Едва ли вече да простя ще мога, ...