Невръстно бях съвсем дете,
когато ти живота ми превзе!
Стоях на партито на твойте колене,
целуваше ме и се чувствах аз добре!
От къде да знам, че в този миг ме ти превзе, ...
Когато вечер лягам в празното легло, си мисля все за теб. Как превзе живота ми още преди години. Бях малка и не разбрах какво се случи, не усетих как плени сърцето ми. Но мина толкова време, защо не го освободиш? Щом не мога да те имам, защо не спирам да те обичам. Защо искам да ти дам всичко, от ко ...
На пук на всички хребетни следобеди
изтрил със лекота от паметта си.
На пук на всички канещи момичета,
които си разпалвал със смеха си.
На пук на бързо бягащите пътища, ...
Не мога да летя. Не разбирам думите и
не знам как изглеждат мислите, които ги раждат.
Не си. Оставам само аз. Единственият, който вярва
на всяка дума и трепне при всяка усмивка и поглъща
безусловно всичко, което изливате върху мен ...
За любов от рано зажадувах, сърцето ми за ласки закопня, щастлива бях и ми се струваше, че ще бъда все така. Но малка бях и не познах живота неумолимо жесток, пред близки силно защитавах аз своята обич, нашата любов. Те казваха: "Пази сърцето си, момиче, не бързай толкоз в любовта, през зимата увехн ...
Щастието на скитника (из "Момичето и Скитника")
🇧🇬
Много се зарадва, когато го видя да приближава по брега към тяхната къща. За последен път беше тук преди няколко години. Знаеше, че си има любимо място за почивка зад едни храсти. Нейните храсти. Като малка си ги бе избрала, защото седнеше ли зад тях, майка и не можеше да я види. Обичаше да седи там ...
Дребна мидичка, изгубен поглед
в синевата... Пусти мигове!
Сред магията - издул платната кораб,
топъл полъх на море и... стихове!
Мрежи от лъчи, блестящи капчици ...
HINDER - Better Than Me
I think you can do much better than me
After all the lies that I made you believe
Guilt kicks in and I start to see
The edge of the bed ...
HINDER - Lips Of An Angel
Honey why you calling me so late?
It's kinda hard to talk right now.
Honey why are you crying? Is everything okay?
I gotta whisper 'cause I can't be too loud ...
В тишината нейде детенце проплаква,
но не дете това е, а моята душа…
Плаче и се къса на хиляди парченца…
Наранена до забрава от тази тишина…
От нея нищо вече не остана, ...
Тревожна птица прелетя в съня ми,
нима е моята прокълната душа?
Във мрака непрогледен се препъна,
но непознат подаде и ръка!
Приятел в тъмнината - цяло чудо, ...
Какво печеля от това, което знам? Какво ме радва в
мечтите ми? Какъв е смисълът от безслънчевия ми труд?
Какво знам? Че съм затворен? Окован? Че не мога да
бъда различен, не бива да се държа така, не трябва да
се обличам така, защото... не трябва да поглеждам в ...
Няма ли да спреш? Моля те...
моля те, остави ме за малко.
Спри да диктуваш чувствата ми.
Не говори вместо мен.
Остави ме да се върна назад. Нека си почина. ...
Колелото още се върти, нали? А си мислех, че обърнало е своя ход. Надявах се, че е спряло да боли, Че приключи гоненицата и игри от тоя род. Срещнах те отново и болката-любов се върна, От този грях отровили са се и твоите очи, И зачудихме се двама как съдбата се обърна, Но доста закъсня, не смяташ л ...
На моя любим поет Д. Дамянов
Чета последните ти стихове, поете,
чета... и болката нараства в мен!
И питам се, защо ли предпочел си
да тръгнеш сам, отчаян, наранен? ...
Пак мисля за теб. Мразя се за това. Мразя всичко, което стана. Кога ще ме оставиш? Кога ще те оставя аз? Странна, дори смешно абсурдна е цялата ситуация. Как е възможно отношенията между двама души да се свеждат единствено до океан от болка, горчивина и разочарование...
В началото всичко беше ясно и ...
Винаги когато излезна извън града наблюдавам небето. Летя в него с широко разперени ръце, като поглъщам всяка гледка под мен, напред, навсякъде около мен. Свободата там горе може да се каже, че е задушаваща. Сегашният ден не е изключение от правилото.
Бяхме с нашите извън града за разнообразие от си ...
Дъждът тихо ромоли по сивите улици,
самотен вървя, като скитник в поредния град,
непознати лица около мен смеят се,
а аз мълчаливо се взирам в техния свят:
Хвърлят ми погледи странни, ...
Слънцето намигаше през стъклата на скъпа черна кола.
Светлината му отразяваше капчици в тъжни зелени очи.
- Лелее, Ника, страхотна е! Виж я само, кукличката! Колко ли се е изръсил твоя човек..
- Предполагам, доста, успешно скриваше тъгата си.
- Само това ли ще кажеш?? Въобще наясно ли си колко струв ...