Последен спомен тук ще ти напиша,
върху купчина измачкани листа:
приятелството ни във нея вече диша,
затворено в мастилена следа.
Да, помня светлото ни време ...

Аз искам да ти вярвам, златоока есен,
владетелко на дъжд и на мъгла,
че усмивката ти ведра
ще грее вечно над света.
Листопадът в цветен вихър ...

Един решил да бъде Господ,
а другият отвърнал: - Бог съм аз.
И в своята лудешка надпревара,
не чували измъчения хорски глас.
Изправили се хора срещу хора, ...

Душата ми прегазва небесата
и хуква някъде след вените на вятъра.
Увисва, срязана на две, луната,
като завеси на театър.
Нощта на декорираната сцена ...

Залезът разплака боговете
и видях
как слънчев лъч се счупи в тротоара...
Прозорците от блясък ослепяха,
дъждът се сля с червени светофари... - ...

Аз идвам като огнена орлица,
от пламъка си цяла изтъкана.
Една могъща, неразбрана жрица,
понесла на крилете си вулкани...
И пак ще пеят пламъци край мене, ...

Листа шарени
и бузи алени,
и вятър студен,
който шава около мен -
есенен ден, ...

Красиво е... Най-синьото небе милувката си топла ни дарява, косите на брезите позлатени разпуснати са в трепет и очакване... В душите ни е тихо, като в храм. В очите ти се виждам отразена – красива ли съм, като есента, от слънце и от нежност сътворена? Земята още диша с топла гръд от тежък плод и дъ ...

Неизбежно
Получаваме си уроци –
до втръсване,
докато научим това,
което съдбата е кодирала в тях. ...

Загърбих
и поезия и проза.
Ежедневието
изяжда времето ми.
Кръвожадна богомолка, ...

* * *
Ще си остана
злонравият кон!
И,
макар и с юзди, ...

Лудите са
непораснали деца.
Памет детска.
Детски поглед.
Те рисуват слънчица ...

Ти беше толкова добър
звездите сваляше за мен,
но тогава аз не осъзнавах,
че цял живот ще ме държиш в плен.
Беше тиха и спокойна вечер ...

Ти знаеш ли колко е тежко
сърцето да спре да тупти,
да не виждаш вече небето,
а в мрака да рониш сълзи..
Ти знаеш ли колко е страшно ...

He знам...
Не знам дали съм щастлива или просто си въобразявам, но ми е добре! Даже се чувствам отлично! За мен беше важно да те имам и ето - сега си при мен... Дали си мой? Не знам... Не искам и да знам... Важното е, че си тук... Прегръщаш мен, целуваш мен и когато телефонът ти звънне и на него пиш ...

В мен са плодовете на моето
щастливо, късно лято.
Във мен е времето.
Посято в сълзи и безсъния.
Пожънато във болка, но в доверие. ...

Мамка му и живот скапан. Всичко е толкова несправедливо и нелогично. В музиката е истината! За мен тя е двигателя на живота,а след не я е любовта... Това е моят начин на живот... на седемнайсет години съм и наблюдавам как всеки върви, навел глава и живее живота си еднообразно,в търсене на материална ...

Пропаст - като плаващи пясъци, леко надолу ме свлича, неусетно и бавно... Мрак непрогледен и гъста мъгла, се спускат над мен, като черен воал. Как да извикам, кой ще ме чуе, на това далечно място, забравено от света? Не усещам основа под краката си, сякаш пропадам в бездънна яма и никога не ще изляз ...

Понякога е трудно да повярваш,
че животът няма да е вечно сив,
че любовта наистина я има
и ще бъдеш някога щастлив .
Понякога за всичко ти се струва, ...

Когато си до мен,
аз виждам света
през розови очила.
Душата ми танцува,
щастлива и влюбена. ...

Спиш ли? Или не си сигурна? Нищо, затвори очи и прегърни възглавницата. Представи си, че прегръщаш мен. Знам, че не го заслужавам, но въпреки това се отпусни за миг и не мисли за нищо. А сега подай ръка. Нека полетим. Не се страхувай - погледни надолу и и виж как нещо мрачно се отдалечава от нас с ш ...

Не искай от мен да ти предсказвам бъдещето. Не съм пророк, не съм циганка, не съм и синоптик. Аз съм магьосник – прост магьосник, който разказва приказки. И да ти кажа право, преситен съм с пророчества. Би могла да си помислиш, че живеем в свят на гадатели. Всички знаят какво ще се случи след миг ил ...

В съня ти тихо ще пристъпвам.
Като на Вапцаров във стиха.
Но не защото не мога да ти се наситя,
а защото отесня светът.
В деня си можеш ти да ме забравиш, ...

Вървиш по хълма без да се обърнеш,
навел глава поглеждаш към листата,
аз зная,че вече няма да се върнеш
и че твоето място ще заеме самотата.
А е тъй студена и тъжна есента ...

Иди си с вятъра...
Иди си с вятъра, подгонил птиците,
килим след себе си разпръснал от тъга,
лети... а мойте мисли като жиците
на кръст ще разпне черно-бяла самота. ...

Тишината кънти,
тъмнината блести,
сърцето в лед гори...
Пресъхнали очи ронят сълзи,
занемели устни крещят: ...

Вън вали! Тъй влажна е нощта,
като моите очи сега.
Изригна в мен вулкан от сълзи.
Виновен за това бе ти.
И така боли, и така боли, ...

Как искам времето да спре
и този миг да ни понесе
към свят без никакви лъжи -
изпълнен само със мечти!
Нека да живеем пълноценно! ...

Тъй страшна е мисълта,
че вече съм сама.
Че няма те до мен
във този тъжен ден.
Морето те прибра безгласно ...

"Ти"
Косите ти са ято пеперуди,
зъбките -
мъниста намънистени,
очите - ...

( на децата ми)
Нека вятър да храни крилете ти
и във изворен облак да стъпиш,
да замира целта във очите ти
и мишена с душата да счупиш! ...

Ти, крачиш живот по улици шумни.
Проблясваш по тихите градски алеи.
Потрепваш в небето през нощите лунни.
Замираш и стихваш в пустините неми.
Ти, крачиш живот – добър или лош. ...