Забързан свят, нюанси тъжни се
преплитат и в дъга от собствен бяг,
мечтите ни отлитат.
Красиво цвете, крехка орхидея
на пътя ти стои, но ти не спираш ...

Всяка нощ те рисувам с устни,
изписвам те на небесния лист.
Измечтавам те, а сърцето ми
всеки миг ще се пръсне.
Извайвам те нежно с пръсти. ...

Той отлетя разперил широко крила, за да може да бъде високо Тръгна си без да
каже сбогом и без да каже защо. Беше с ранено сърце.
Не беше лошо момче. Всички,
които го познаваха, винаги го срещаха с усмивка и знаеха вътрешно, че той може
да я прочете. Даже беше от хората, които сторват път и на мравк ...

Той отвори очи и видя само огнените пламъци. По навик вдиша и дробовете му се напълниха с гъст пушек, остра болка го проряза в гърдите. Огледа се и видя, че лежеше на леглото си, но всичко останало бе обвито от мътния дим и нищо не се виждаше. Опита да се изправи, но не можа да помръдне. Цялото му т ...

Ринсуинд отново се намери увиснал на едно дърво. Какво му става на този свят – все трябва да тичаш, да бягаш, а когато започнеш да падаш и, хоп, озоваваш се с главата надолу от някой дъб?! Само че този път не си спомняше да бе паднал от Ръба на Диска, а и снощи не бе попрекалил с миризливата бира на ...

Навън сега вали,
дъжда е мрачен и студен,
а от моите очи сълзи
се стичат по моето лице.
Изведнъж гръм раздира ...

Обичах те, глупако,
ти знаеш ли това?
Обичах те до болка,
това ли не разбра?
Аз плаках цяла вечер ...

Защо отново идваш тук?
Нима не чу, когато казах "Сбогом!"?
Върви си, не те обичам вече,
ти предаде ме с безброй лъжи.
Недей ме гледа с тез очи измамни, ...

Дъжд през нощта е валял, не съм разбрала.
Но по измития тротоар, тази сутрин гадая,
как чист и щастлив се е разливал,
нежен дъжд зeмята нощес е целувал.
Птичките рано запяха - и те са щастливи. ...

Преплетох си ръцете, душата исках да рисувам.
На възли в гърлото горчеше, все още дишам.
И жива съм, а стихове не пиша на хартия,
те идват и си тръгват, като магия.
Премрежени очите ми, преболели от търсене, ...

Небето се продъни и заплака.
Изсипа си дъждовните сълзи.
Не се сърди, небе на бурята,
ти отдавна чакаше в душата ти
да завали. ...

Когато пияниците мълчат
над своите чаши и фасове...
Когато се преобръща живота,
тогава спират лунните дни.
По неизвестни причини ...

Ако бях в слънцето бих дръзнал да съм помечтал
Да изгоря при нужда от провал

Ако можех да съм във водата на сълзите ти
Бих могъл да се разплача ...

Искам само да избягам в някой друг свят...
Не е честно да е така! Не е честно да се раздадеш докрай и да не получиш нищо! Не е честно да отвориш вратата, зад която очакваш да намериш градина с цветя и да се озовеш на пътека ...

Ако можех бих полетяла,
като птица над земния мир.
Ако можех бих те оставила,
за да ме търсиш надлъж и на шир.
Ако можех бих станала роза, ...

Летният дъжд поднасяше своите нежни капки по земната повърност, които се разбиваха наоколо. Еднинствен силуета на млад мъж се забелязваше в пороя. Хари - млад и красив мъж, се разхождаше и обмисляше нещо - света не съществуваше; тихо потопоен в размисли. Не беше същият от както се запозна с Линда пр ...

Ще ме търсиш
Ще ме търсиш някога, аз зная,
ще ти липсвам, както ти на мен,
ще страдаш, както страдам аз,
ще плачеш, както плача аз, ...

Окапали листа - пожарите на есента,
покриха пътя, следите ни изтриха.
И капки дъжд по мокрите стъкла,
дори и образите в нас измиха.
Ръцете зимата скова. ...

След толкова години се разделяме и ето,
по своя път готов е всеки да върви.
Но в нас ще си остане завинаги детето
и спомена за ученическите дни.
За последен път звънецът ще запее ...

Кой разплака нашето момиче?
Кой сърцето му разби?
Кой не иска да обича,
тези мили две очи?
На снимката - усмихнато момиче! ...

Търся лика ти сред тълпите от хора,
но щом те видя свеждам поглед мълчалив.
Желая да да чувствам нежната ти плът,
но потърсиш ли ме, обръщам ти гръб.
Защо едновременно те обичам и мразя? ...

Абитуриентка
Откъде се взеха тези лимузини?
И градът по другому заживя...
Повтаря се от толкова години
балът Еверест на младостта. ...

Не ме търси от днес нататък,
забрави ме като личност и като човек.
Забрави, че те обичах страстно,
забрави и туй, че погледа ми в теб ще е навек.
Не ме желай, не ме жадувай, ...

Стига! Спри да ме измъчваш
и себе си дори!
Остави ме, поеми по своя път.
Вземи и дъха си от мен.
Не оставяй нищо, което ...

Загубихме всичко, но не искаш да го проумееш.
Загубихме линията, която ни събира.
Загубих теб, това ме Разкъсва.
Не мога да те избавя от нея.
Не мога да се отдалеча и от теб. ...

Една заспала несънуваща звезда
Със светлите си мигли ме докосва
Един бръснач в нарязана ръка
Прикрива своите възможности
...

В един мрачен следобед
Изпълзях от дупката си и наново
Започнах живота си

„Не се страхувай” – ми казаха посоките ...

На предвечна колесница,
в бяг– животът с розов дъх
блясва с огнените спици
– колелата са във кръв.
С ръката си спокойна ...

Защо смърта отива при добрите?
Нечакана, очаквано жестока
тя грабва своя жребий, тя не пита
човек ли смачква или червей. Срока
изтекъл е! Но що за жалък срок, ...

Мечтание
Имам аз една мечта-
да обиколя света.
Искам да отида във страни чудесни,
да срещна хора интересни. ...

Посвещавам на Alegoria Venus
и Venus Christ

Нула и Юни
1. ...

Вървиш, животът те премазва,
премахва всичко що обичаш ти.
Убива те и без да казва
разбива твоите мечти!
Следваш своя идол, ...

Не ги изтривай,
от сърце те моля,
та те все пак
са ти деца.
Послушай как ...

Тя беше млада, едва седемнадесет годишна, но и се беше наложило да порасне твърде рано за възраста си. Това момиче обочаше самотата, търсеше мрака - само там се чувсрваше сигурна и спокойна. Често вечер плачеше и плачеше, сълза след сълза, мислейки си, че по този начин болката и празнотата, които я ...

ПРИКАЗКА ЗА НОЩТА
Разпусна нощта косите си черни,
диадемата лунна във жълто блести.
Херувимите златни другари й верни
заразказаха притча за картинни земи. ...

Косите ми острига.
Очите ми извади.
Езикът ми изтръгна.
Ръцете ми пречупи.
Краката ми отряза. ...

Най-после...
Най-после ще мога да те видя.
Най-после ще подържа дланите ти,
ще те погледна в очите и ще ти кажа,
че те обичам. ...

Последна битка със себе ще водя,
в шепи събирам парченца от Любовта.
Кръв дланите ми обагря,
но с трепет, Любов, отново ще те съградя.
Пепелта от розите ти подарени, ...