Вървя по пътя на нощта,
следвам лунната светлина,
а стъпките ми отекват в мрака,
отдавна забранен звън,
зашумоля камбаната на влака, ...

Не за пръв,не за последен,а за пореден път,не пак,а направо отново се скарах с родителите си и както обикновенно света се стовари върху плещите ми,под формата на крясаци и мятане на различни предмети,насочени към мен.Очите на майка ми,както и на баща ми добре ми показваха,че пак съм сгафила някъде,а ...

Когато океана от сълзи
повлече в дълбините моя кораб.
Къстче земя, остров малък ме спаси,
сякаш бе поставен там от Бога.
Безкрайна беше мойта радост ...

Всеки ден ме гони онази,
а после бяга и се пази.
Аз я питам какво иска,
а тя ме хваща и стиска.
...

НЕПОЗНАТ
В камината проблясва огънче самотно,
потулено сънливо в пепелта.
А мислите, избягали далече,
в сърцето ми се връщат днес. ...

ВМЕСТО МОЛИТВА
На Дякона
И грешниците свалят шапки
пред Бога да се поклонят.
И само него могат да помолят ...

" " "
Мираж било е всичко-
измамна, слънчева мечта.
Забързаните, топли утрини,
следобедите чакащи ...

Ще изплета от думите
за тебе есенен, букет примамлив.
Ще целуват цветята вместо мене,
очите ти и твоите ръце.
Ще ти разказват тихо и спокойно ...

И ако поискам
благодаря да кажа,
и ако ми се поиска
като другите да бъда,
ти спри ме моля те! ...

И тази нощ ще бъде като другите,
безсънен поглед вперила навън.
Пътеки хиляди ще наблюдавам –
да търся моята сред тях.
Угаснал храм в душата ми се моли ...

"Анди ми е най-добрият приятел.С него почти израстнахме заедно.Много ми харесва, когато се смее.Прави го рядко,но пък е искрен.Заедно се учихме да четем и пишем.Той научи първи азбуката и ми я казваше вечер преди лягане, за да я науча и аз.Спомням си как повтаряше А, Б, В ...Често се сърдеше ,но пък ...

" " "
Дарявам ти на ден по дума - цвете,
за да закичиш своя свят.
Да ти е весело и топло
дори да има буря вън. ...

Каква съм –
колко съм красива,
дали съм тъжна,
дали обичам
заливащите звуци на смеха? ...

" " "
И все се връщам някъде обратно -
там дето няма път,
там дето няма стъпки
и трябва слепешката да вървя. ...

Ако се свие
душата ти в юмрук,
ако е трудно
въздух да поемеш
и всяка дума ти тежи – ...

ДНЕС
До утре ще изтлея,
а вчера вече – беше.
Сега дъждът навън
ме вика и ми пее ...

С.Б.И.М. - Скапана Банална Иронична Меланхолия
Меланхолия,
агония,
защото няма смисъл от поредната ирония.
Оня ...

Вчера се запитах: Коя съм?
Или по-скоро: Каква съм?
А не, май беше: Защо?
Или пък: Какво?
А дали не беше: Кога? ...

Създадени сме да се обичаме,
но не и във този живот.
Сега на други ще се вричаме,
ще останем неписан послеслов.
Океани съзли, а прашинки смях, ...

Помня едно: красиви звезди и полъх лек,
наши мечти и огън, и лед,
сами бяхме в мислите ни,
сами бяхме на полето,
невиждани бяха и ласките ни, ...

Не приемаме лесно обидата
и от обич да бъдем докоснати.
Всяка стъпка към нас извървяна
се забива до болка в сърцата ни.
А е толкова просто и лесно ...

Зад белите предели
на смътните усещания
гранична линия стои.
Пристъпим ли я истински
ще видим себе си – дали? ...

От чашата жадно отпивам,
Опитвам се да изглеждам щастлива,
А въщност бавно и мъчително умирам,
Докато хората около мен се смеят.
И усти и длани събират ...

ЖИВОТЪТ ЩЕ БЪДЕ ПРЕКРАСЕН
На Мариела – с любов!
Моя мъничка кукло, растеш
без тревога за идното утре
и по детски щастливо се смееш, ...

Във думите остава пепелта
на нашите съмнения и радост.
Но те ще стоплят вечерта
и ще ни върнат да сбереме
останалата топлина ...

На Николай
Вали сняг. Минувачите, забързани, замислени, минават покрай нас, без дори да ни удостоят с поглед. Всеки се е запътил за дома – там, където ще стопли душата си сред близките, и тялото край огнището. А моят дом и огнище си ти, само ти ме сгряваш, само ти възпламеняваш страстите, загнездени ...

Дълго чаках да се върнеш,
с очи подпухнали от плач.
Молех се поне внимание да ми обърнеш...
Живота ми потъна в здрач.
Исках нежно пак да ме прегърнеш, ...

Стреляй в мен, пак ЩЕ ЖИВЕЯ
за теб безнадежден копнея...
Душата вземи ми, ЩЕ ОЦЕЛЕЯ,
любовта - остави само Нея...
Сам... ще срежа своите ръце, ...

Зайо в храстака
си търка мустака.
Гледа и се чуди
от где са тея бели теменуги.
Лиса го зърна ...

Пак есен на вратата ни почука,
понесла пълна кошница със плод,
преминала набързо и от тука
донесе скучни дни и сив живот...
Отлитнаха смълчани и ятата, ...

Твойта обич беше по традиция.
По традиция се влюби в мен.
Накара ме да те обичам лудо, страстно,
а после по традиция ме изостави.
Стоях пред теб с разголена душа, ...

Нечакан гост почука на вратата ми,
тъй плах, невзрачен, неуверен,
с ръце треперещи от студ,
а тялото - пропито в самота.
Нечакан гост - дали да го приема, ...

Душата моя, клета
иска някой да я поразшета,
малко ред в хаоса да внесе,
за да може някак и тя да разбере
къде съм аз в тази бъркотия, ...

Ще се завърнеш някой ден
по-влюбен, отколкото си бил,
ще ме обсипваш с нежни думи -
но ще ти кажа,
че напразно път си бил. ...

Избрах да бъда АЗ
и да слушам своя глас.

Избрах да бъда ОБИЧАНА,
а не от омраза разсичана. ...