За пореден път няма никой до мен
и съм сама в някакъв приказен сън,
който всъщност далеч не е приказен,
а всъщност е новият стар мой кошмар –
да се боря сама за пълна безумица ...

Боли! Сърцето в болка се къса,
но аз знам за моята ориса
на болка и вечна красива самота,
защото има губещи в доживотната игра.
Отново и отново чувам глухото „Обичам те”, ...

Отдаде ми душата си съдбовно,
но спомен в сърцето затаи -
затуй накуцва чувството любовно,
когато ми се вричаш в тишината ти.
В олтар превърна този спомен ...

Всъщност ще съм много кратка,
вчера някъде сгреших,
опитах да реша загадка,
а порой от сълзи изхабих.
Не ми се карай ако може, ...

Със боси крачета на малко момиче
аз тичам, аз тичам към бряг непознат...
Към сила, надежда и обич аз тичам
и бягам от своя неугледен свят.
И търся покорна, но страсти заливат ...

В гроба който спи,
чува глас всеблаг,
лилия държи
с упояващ аромат.
В гроба който спи ...

Как се случи така, че коварно бързо
Нощта със деня се смени?
Защо секундата на щастие върховно
Не поспря да й се насладя и миг?
Защо все тъй не мога аз да проумея ...

Питам се... живях ли?...
Или просто от страх
Привидно безспирно се смях?
Питам се... лежах ли?...
Или залягах в пръстта, ...

Повяхнала красива роза
при мен във вазата стои,
глава в молитвена си поза
наведена сега държи.
Туй нежно цвете, зная аз, ...

Милиони изнемогват днес,
подложени на адски стрес
и нямат те пари
за залък хляб дори,
защото... ...

Ако в сърцето горделиво
любовта ми не живее
и ако то не е щастливо,
от радост то не пее,
как тогава ще живея - ...

Като птиците боса
срещу вятъра стъпвам -
не усещам в стъпките топлина,
във сърцето си спомен от лятото търся,
не разбирам душата си - ...

Забранявам да се влюбваш неуместно!
Към тебе извират ми всички реки.
Да преминеш на червено, ще е грешно,
и завои по равният път, не криви!
Аз не давам да охлузваш коляно ...

Песента на сърцето
Въздух и вода
за моята душа.
Планетата земя
населена с цветя, ...

Вървях напред и търсех път.
Намерих само спомени.
Вървях напред и търсех теб,
а не любов отровена.
Вървях напред и взирах се ...

Уморена съм вече от път,
от летене във грешни посоки,
но нозете не искат да спрат
и ме теглят натам, към високото.
Там където живеят звездите ...

Moже би съвсем случайно минаваш от тук,
може би не си искал точно мен да видиш.
Но това е знак на съдбата,която отново ни събра,
може би вече няма да усещаме предишния студ...
Ти позвъня на старата каменна врата, ...

вярвах ти,
вярвах ти с цялото си сърце,
а ти ме предаде...
обичах те,
обичах те с цялото си сърце, ...

Днес е хубав деня.
Донесе ми още едно парченце
от счупеното си сърце.
Скоро ще успея да го събера.
Цялото ти сърце... ...

Сестра съм на Луната.
Не обичам самотата,
но живея от нея.
Тъмно ми е без Слънцето,
но то грее за други. ...

Толкова си предвидим.
Като вятъра,
който само ме чака
да изляза навън
и разпилява косите ми. ...

По улици виждам празни лица,
с напразни надежди и празни мечти.
Кога за последно той видя светлина?
Кога той прочете книга дори?
Върви си сам и не поглежда встрани, ...

Вървя, заслушана във тишината...
От нея нещо като че шепти...
И странно, странно е позната
носталгията от преди...
Защо, когато някой иска ...

“Сприхавостта, хумора, съмнението и боята имам от баща си, а от майка си – любовта ...

Денят беше мрачен и светлосиви облаци скриваха топлото слънце. Валеше тихо дъждец и капките падаха мълчаливо в локвите, сякаш бяха сълзи на младо момиче. Беше края на пролетта и дърветата вече бяха придобили обичайните си за сезона багри от наситено зелено. Единствения звук, който се чуваше, беше сп ...

ПОСЛЕДНАТА РЪКА
Зората ще изгрее над морето,
ще е валяло през нощта,
червени облаци ще пъплят във небето,
които ще ти носят самота. ...

НЕВЕРНИК
Вперил поглед във безвремието,
вървиш към свойта смърт.
Ти мъртъв си отдавна,
даже времето ...

МОЯТ СВЯТ
Една фантазия,една вселена,
един огромен,но компактен свят,
светът дълбоко в мене,
светът зад моя праг. ...

Открадна ти от мен парченца радост,
открадна бързо мойта топлина,
дори онази тайна, скрита сладост
отне със опитна ръка.
Открадна ти ума ми и сърцето, ...

Душата ми е есенният вятър
с обрулените жълти листи,
като нездържан буен мавър,
понесена по стръмни писти.
Реката буйна в своя бяг, ...

Аз съм просто човек. Е не точно обикновен, необикновен съм. Изпълнен със страст
любов смях, омраза ,ревност, завист. Смъртен съм, с проблеми сложни и също
толкова прости: наркотици, побоища, пиене, фантазия, смях и любов. Да човек като
тебе съм. От плът и кръв. Може би съм прекалено слаб, на външен ...

Веднъж в живота аз обичах,
и всичко бе една лъжа.
Нима не мога да съм с него,
или това е някаква шега.
Обичам го! Не ми ли вярва ...

Вървя в мрака из града
и търся сродна душа,
ала няма никой в нощта -
останала съм сам сама.
Дори не намирам път към дома, ...

Все сънища сънувам,
а почти не спя.
И се питам докога ли
ще обичам така?
Само сън ли е тя любовта? ...

Ще можеш,ли така да ме обичаш
безмълвна,като нощтна тишина
и само в римите да чуваш
гласа на моята душа?
Ще можеш,ли все тъй да ме обичаш ...