Тънко препредена нишчица есен е,
в още зелени корони.
Август от златна кочия понесен е,
сенки на влюбени гони.
Сутрин пред съмване вятърът леден е ...

Вълна ми носи синя риза,
яката бяла и широка,
обличам я, а изгрев слиза –
щастлива розова посока.
Вървя по пясък нацелуван ...

Липсваш ми в самотните и дълги нощи,
когато над леглото пак се спусне мрак,
и по клепачите, тъй парещи, немощни,
сълзи се стичат, сякаш бистър ручей чак.
И пак съня ми докосваш от отвъдното, ...

Вече е късно за всичко! Възраст, премесена с депресия, излишни килограми и чаша вино! Това е всичко! Безсмислено ежедневие и нито една мечта.
Ива усещаше в себе си единствено самота и мъка по изгубената младост. Нито успехите в работата, нито скъпият дом, нито дори дъщеря й можеха да събудят радост ...

Един Ван Гог в душата ми рисува
безкрайни слънчогледови градини.
Потапям се в морето им и плувам
към острови незнайни и незрими.
Реалността понякога е грозна, ...

Всеки днеска много иска
с мене да се ръкостиска.
На върха съм във момента,
тачат ме и в парламента.
Може би затуй тълпата ...

Надпреварваме се всеки ден с времето.
Гоним мигове и часове, които все не стигат.
Да строим, отглеждаме, обичаме, да посеем семето
на надеждата за утре и душите ни бездомни да не скитат.
Времето изтича между пръстите ...

Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /ММММ/“
Гледам – докторът, като от гръм поразен – щура се между пора и жена си и не знае на кого първо да се притече на помощ. Еле, ориентира се най-после към леля Марче Пиронкова и ще ù прави изкуствено дишане. Малеее! Слож ...

От няколко дни става нещо. Стопанката вади от гардероба (където между другото, много обичам да се крия) някакви неща и ги поставя в голям куфар. Ето и сега, изважда една рокля, облича я, гледа се пред огледалото, усмихва се, после я съблича и я поставя в куфара. Изважда някакви малки панталони, обли ...

Рано, рано, отзарана - всички в блока по покана
се събират за събрание и затихват с внимание.
Чува се тук мъжки глас, на съседа – дядо Спас:
- Трябва в блока да сме мили! Да сме истински вежливи! -
със съседи, квартиранти и да търсим варианти… ...

НЕБЕСЕН ХАЗАРТ
Само няколко преки нагоре –
под бръшляна – в прохладните сенки,
е приклещено бяло къщенце –
със мушкато на своя прозорец. ...

От няколко минути вяло ровеше в носа си. Пред него светеха трите монитора и около дъговидната клавиатура, бяха съборени кенчета от енергийни напитки. Три сини таблетки и безкабелната мишка. Стаята тънеше в мрак от спуснатите щори. Не знаеше, дали е ден или нощ, но знаеше, че е велик и съдбите на хор ...

Не мога да не вярвам в чудеса.
Те скрити са на розите в бодлите,
на лешника в притворната реса
и в светлата коруба на брезите.
И има ги в очите на сърна, ...

Предупредих те. Нишката се къса
и вените ми буйстват като дяволи.
"Не ме разплаквай!" - казах колко пъти -
с кого си бил когато сме се нямали?
Предупредих те! Мога да съм зла ...

Животът – светлата игра –
вовеки, зная, ще си струва.
Накрая всеки пред смъртта
душата своя я събува.
Отлитат всичките пари. ...

Изляло е Ясно Слънце,
че трябва далеко да иде.
Приятели стари да види.
Сърце му бие от обич.
Лъчи му сипят надежди. ...

Ако утре ме видиш посърнал,
не мълчи, наруши тишината.
Успееш ли пак да ме върнеш,
значи теб е избрала съдбата.
Състояния много. Различни. ...

На гости съм - на третата планета.
Но по-далеч не искам да летя.
Паркирал съм си кривата ракета
до къщичка с камина и цветя.
На двора гледам две големи псета. ...

Лъвът пословично се славел
със сила и със красота
и често, често си похапвал
надменно в близката гора.
Но ето че харесал Лиса, ...

Посвещавам на поетесата Цонка Илева
Вече няколко пъти се опитвах да започна да пиша.Не ми се отдаваше.Четях написаното и си казвах:”Не,не е това!Освободи се от самоцензурата!Съблечи душата си и напиши твоята истина.Осмели се да я кажеш!”Започвах отново и отново...Но пак не се получаваше.Накрая се от ...

Липсваш ми.
Мечтата се разбива
в скалàта на Мига
като вълнà.
Липсваш ми. ...

С високо вдигната глава вървя,
не поглеждам към земята, нито пък назад,
крача гордо и усещам, че не ходя сам,
до мене ти стоиш, стиснала здраво ръката.
Страховете си оставяме зад нас, ...

Модерно е да мразиш,
модерно е да газиш,
модерно - да отричаш,
модерно – да се вричаш.
Модерно е да взимаш ...

Тъмносиня вечер е навън.
Птиците замлъкнаха в гнездата.
Отдалече тих гальовен звън
спря се тук – потъна в тишината.
Слиза ниско грейнала луна, ...

Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /ММММ/“
Татко ще ми купи колело, ама друг път!
Реплика от филма „Куче в чекмедеже“
Е, драги читателю, тъй като не искам да съм като лошия татко на малкия Миташки от филма, реших все пак да разкажа за обещаната в предната час ...

На гроба ми не слагайте цветя,
които, късайки ги, сте убили!
Душата ми – събрала сетни сили –
от дяволското царство отлетя…
Дано не се завърна вече тук, ...

Стоил влезе ядосан в одаята и се развика на Петра:
- Ставай, ставай, работата не чака…
После я хвана за раменете и я разтърси силно.
- Чу ли….чувай…Не се отпускай, оставих те цял месец…Чакам те долу, много хора има, слизай…не смогвам сам…Веднага!
Тя го загледа с блуждаещ поглед. Взираше се в него и ...

И тази нощ сънят от мен избяга,
навярно го подгони сила зла,
от стената сянка в ложето ми ляга,
дали не съм самотна все била?
С човек, като тебе винаги добре е, ...

Часовнико,
и аз, и ти живеем в надпревара.
И всъщност - жалка е съдбата ти
да отброяваш собствените си минути.
Понякога играя си във стаята ...