Тишина е…
вън само се чува
как по стъклото дъждовните капки потропват.
Уют е….
и в съня ми изплува ...

Малък свят, широки друми.
Мигът направи си шега -
стори среща на две думи,
на добрата и на зла.
Злата дума с гордост каза: ...

Седеше на края на леглото без да помръдва. Главата бучеше, гореше. Страничната лампа го очертаваше целия. Почти реална сянка върху стената, с вдигната ръка. Нямаше мисъл, нямаше звук. С прикован поглед в замръзналата сянка.
Подпря се на ръце и продължи да се вторачва в сянката. Опитваше се да си спо ...

Колко дълъг път до тук извървях
и колко ли още остава?!...
Асфалтиран, павиран, дори разкопан,
а понякога аз го прокарвам.
Колко крайпътни срещи случайни, ...

В младите години
бях си пич корав.
С никакви проблеми,
жизнен, щур и здрав.
Гаджетата свалях ...

Горещо е, а мен ми е студено.
Стаята се пълни с тишина.
Прозорецът поти се срещу мене,
а аз мечтая само топлина.
Небето е невиждано красиво, ...

МЪДРАТА ДУМА
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Като семето е, което вятърът носи
до плодородната почва;
слънцето я грее и дъждът я полива ...

Пак нощ е, не мигат звездици в небето,
луната бленува и спи своя сън.
Издебна я мракът, крадецът, и ето
се спусна под старата стряха отвън.
Като малки светулки прозорци проблясват, ...

Немилостиво, слънцето пече.
А аз седя и бая си на гнидите.
И – тежка като есенно врабче –
лети ми мисълта през керемидите.
Игуменът със мен не е тъй строг. ...

-Да седнем тук!
-Колко е часът?
-Спокойно, няма още 12!
-Да, така е! Твърде рано е...
-Успокой се, Бояна! Човек ще реши, че чакаш нещо съдбоносно. Та, това е мъж, за Бога! Ти дори не го познаваш... ...

Прекрасен ден! Не бързам за никъде.
Есен съм, а в календара ми всеки ден е …
неделя.
Гонех времето - кратко примигване.
Чаша силно вино бе моето ...

Събудих се … Зора … Листа потрепват,
въздушният им танц е уникален.
Октомври е … в очите ми полепват,
изящни цветове със дух прощален.
Октомври е, а сякаш ме зове ...

Б-е-е-е! Това на нашия език означава „ Здравейте!“ Както сигурно вече се досетихте, аз съм една най-обикновена овца. Т. е. - бях, защото вече не съм между живите. Ето защо.
Живеех си в двора на една селска къща и водех най-обикновен овчи живот – ядене, преживяне, спане. Нищо особено, в общи линии. Д ...

Приятел се оплаква:
- Забравям, бе, много забравям… Ей сега се сетих как преди години имах любов с едно прекрасно момиче. Обаче…
- Обаче?
- Забравих да се оженя за нея…
хххх ...

Лилавата луна по хълма слиза
в полетата със лавандулов смях.
Не ти уших кенарената риза –
тъй както лековерно обещах.
Сновем – изгубени и без посока ...

Усмихвай се, дори когато ти се плаче.
Усмихвай се, дори когато ти горчи.
Усмивка на лицето ти да грее
във най-щастливите, но и в най-мрачните ти дни.
Усмивката отваря ти вратата ...

Животът ми ще влезе в есента,
а някой ден и в старостта...
Плахо търсих ден след ден -
трошица нежност и за мен.
И ето - по-различна есен - ...

Издънка съм от жилав корен,
и с огнен нрав съм непокорен.
Това духът ми наследи
кристален извор, животворен,
език на моите деди. ...

Музика -Иван Неделчев Текст - Мартин Иванов Аранжимент -Група "Мистър Хард"

Вече седеше на кревата. Малко разнообразие – досега лежеше. После щеше да отиде до тоалетната – и те ти половината ден заминал.
А телевизорът си работеше. Нещо пееха май там… Или танцуваха… А може и да говореха…
Просто не му се поглеждаше към екрана. Все същото.
Да беше някой ненормалник в студиото ...

... И на душѝте
и сърцата рекоха
сълзѝте: „Роним
ли се, роним, за да се
чрез нас успокоите!...“

Преди да поемат в планината,спряха на последното възможно магазинче,откъдето И. да си вземе бира за из "пътя''който от тук-нататък се врязваше рязко в чукарите все по реката,която щеше да ги придружава до края на пътуването им. По краищата си асфалтът бе осеян с малки и големи скални отломки,което п ...

Болеше ме кракът, десният. Накуцвах. Иначе нищо ми няма, даже не знам защо и как ме заболя. Случва се. Ходилото не се беше подуло, нито имах болки в ставите.
Вероятно остарявам – казах си и се успокоих. Мисълта за старостта винаги действа минорно. Като диклак с лексотан.
Слязох полека по стълбите и ...

Това е всъщност есента, това е –
задъхана, пожарна, листопадна.
Размива ме, преди да ме извае,
прегръща ме, преди да ме разпадне.
А беше лято... Ах, а беше лято – ...

2020 Румяна Славова
Сабуждам са сабахлян... пугрузняла!
Въх, ми ся како ши прая!?
Ду фчера бях у селу убавица първа.
Нощеска красутата пу терлици са изсули ...

Така и не разбра кога си е отишла,
размил е стъпките дъждът,
а вятърът е заглушил въздишките.
Така и не разбра защо си е отишла,
когато гордостта премина в празнота ...

Навремето си спомням ... Шкумбата май ... имаше следния коментар ... ' ... Намираме се на световното първенство по гигантски слалом ... И ето - Петър Попангелов се спуска ... спуска ... спуска ... дали ще ни изненада или ще падне ... Не, не ни изненада ... падна ...' 😥

във вашите очи
оглеждам се
и с топлота
от тях зареждам се
усмивките ви ...