Отново влизам в роля,
маската намествам.
Изисква много труд и воля
една бездарна поетеса
на сцената да се изправи ...

Горчат сълзите повече от сутрешно кафе
и няма хапче, с което аз да ги сподавя…
Когато ги докоснеш са меки като кадифе,
но изгарят кожата ми и са като жива лава.
Вулкан задрямал във сърцето е под пара ...

ИЗБОР
И доброто, и злото са в теб –
ти решаваш кое да отглеждаш.
Ти избираш да тъпчеш свиреп
или вред да засаждаш надежда, ...

Едва ли е, за да бъде величан. По-скоро искат да му набият канчето и да го подготвят да се съгласи на мир, който той видимо отбягва, въобразявайки си, като малко дете, че ще бъде дундуркан до безкрай от американските си господари и обливан щедро със зелени гущери. След протоколните слова и подаръка ...

Тази зима е някак по-мрачна от досегашните. Войната в Украйна. Главоломният растеж на цените и то в пъти на енергоносителите и на храните. На какво да се радваш? Може би единствено на мазохизма си. На този фон добре би ми се отразила лула с хашиш или шмъркането на бял прашец. А може би чашка чай с м ...

И все по-трудно вярвам, че нощта
ще замени умиращия ден.
Навярно еретик съм и в калта
не виждам средството да бъда сътворен.
Не вярвам на служители в раса, ...

ПОБЕДНА ПЕСЕН
Понякога се бия сам на шах.
Или на табла, тапа и гюлбара.
И ме е страх, ужасно ме е страх,
че винаги накриво хвърлям зара. ...

ро̀зе -
цвете (г)алено
на вековете - всеки
полъх твой - ЛЮБВЕпривет е

В лъжата ти е цялата ми мъка,
понеже ме излъга да умра.
Лъжа е, че душата е безсмъртна,
че твоята е нежна и добра.
О, хвърли мен и моя дух на кръста, ...

/посветено на Георги Цв. Деков по молба на неговата майка – Радка Петкова/
Отиде си. Отнеха те от мен.
А колко силно те обичах, сине!
На теб наричах всеки сбъднат ден.
Така осмислях трудните години. ...

Казват, зимата дошла
и снежни приказки разказва...
Но... Няма нежна белота.
Макар в студена светлина,
декември слънце ни показва. ...

В болка дните ми отлитат,
изчезна далеч топлината,
никоя жена не ме обича,
вехне в тъга светлината!
Сякаш зад решетки съм аз, ...

Вятърът се беше засилил доста, докато Лизи се прибере в странноприемницата. Завихряше облачета пясък, хвърляйки го в очите на минувачите, буташе кепенците на прозорците и разсейваше топлината от сутрешните лъчи. За момичето носеше и някакво напрежение, което караше главата и да бучи и пръстите й да ...

ЗАПИСКИ ЗА НИКЪДЕ
Водата е с метален вкус,
а въздухът – горещ до съсък.
Знам всички притчи наизуст.
Но нейде нишката се скъса. ...

ЖЕНАТА С БЯЛОТО ФИШУ
... жената с бялото фишу си взе кафе в бистро „Love story”,
и Мариус запя „Шу-шу!” – и сетне „Шу-шу-шу!” повтори,
поръча тортичка парфе, измъкна смартфон и запалка,
и дълго в чашката с кафе въртя си жълтата бъркалка ...

На тия години животът е като присъствие на импотентен в публичен дом – вижда, ама…
хххх
На екрана някакъв льольо ке развихрил да сравнява нацизъм и комунизъм. Демек, еднакви били…
Сравнение между вълк и вълкодав – по четири лапи, опашка, нокти и зъби…
Плашат стадото… ...

В последно време толкова се дигитализирахме и синхронизирахме, че позабравихме за онази присъща ни черна дъска. И ако си мислите, че тази на снимката е от някой изоставено българско школо в малко населено място, съвсем не сте прави – тя или те съвсем спокойно си съжителстват в работните помещения на ...

Има книги сърцераздирателни, обаче
няма кой горко трогнат от тях да се разплаче.

В океана от чувства живее,
тя е пленница мойта душа.
Красотата да търси умее
и да бъде щастлива в нощта.
Да докосва отново звездите ...

В гласа ми тихо скърца скрежът,
разказвам приказка сега.
Мълчи! Ако ни забележат,
ще побелеем от снега.
И приказката ще прозвънне, ...

Там,
където се срещат
слънце и дъжд,
и се виждат -
нашир и на длъж, ...

Весели сме ний бродяги
и живеем с пълна газ -
вярно, че ядем тояги,
но ни слушат във захлас.
С виното на ,,ти" говорим, ...

С тънка коричка
държи гной нажежена
Земята – мазол.
Човешкият папилом –
пясък в космична мида... ...

Листите са пусти, но пък се намира тишина
Липсват тъжни мисли, но е глухота
Равномерно, безразлично
Изпразнено от смисъл
Далечно, нелирично ...

СВЕЩЕНИКЪТ:
Започвай вече, дъще! Не мълчи!
Че притесняваш се, това личи!
ТЯ:
Простете ми! За първи път съм тука! ...

Във виртуала разтръбил си: Край!
В оазиса ти болна се помайва
отколешна, избликнала през май,
пресъхваща река невододайна.
Повелята прозря и се вглъби, ...

На А.Л.
Сънувах как по лебедовата шия капки дъждовни за спомен събира език...
Сънувах как галещи пръсти по страстно тръпнеща кожа се надбягват с лунните сенки...
Сънувах как под полъх на паунови пера звездите кацат сред разпиляна нощ от къдрици за да целуват разбудени зърна...
Сънувах как по тяло ли ...

Добрите хора пак са лоши-
за справедливост те копнеят,
а в този свят от скъсани галоши,
единствено страхливците виреят!
Добрите хора са останки ...

Благодаря на отца ми, благодаря на Бога,
че ме е дарил с дарбата да пиша слова.
Да величая делото му аз да спра не мога,
защото е загинал, жертвал себе си за хората.
Благодаря на моята мила добра майка, ...

Да си добър – е страшно трудно,
по-трудно от това не знам! –
Съзнанието трябва будно
да бъде даже в стрес голям.
Изискват се желязна воля, ...

На длан съм ти писана,
с обич орисана,
на тебе обречена,
за теб съм наречена,
така е предречено. ...

ALLEGRO MODERATO
... дали защото мъжкото ми лято
покри го вече есенна слана,
със себе си – в allegro moderato –
живея в мир, покой и светлина, ...