Ще побелея ли вече, кажи?
Време стана за тая боя,
на душата ми черна контраст
да се стеле по мойта глава.
Бялото не е израз на слабост. ...

Тогава от небе оловно
се сипеше дъждът край мен.
Бях вир-водица, безусловно,
а ти – с чадърче покрай мен.
В гьол нагазил до коляно ...

Не само днес, е ден за любов.
Не само днес, потръпват сърцата.
Не само днес, светът е суров.
Не само днес, живеем с мечтата.
Стъпим ли в зоната на обичта ...

Броени часове остават до времето, в което две думи ще тежат толкова, колкото човек се е грижил за тях цяла година. На много хора изглежда лесно да се изричат. На други им е трудно да ги чуят. Но всеки копнее за тях. "Обичам те!" Думи, които тежат толкова, че трудно се носят на раменете на един човек ...

Седни до мен. Да пийнем чаша вино.
Но не горчиво. Прелива от горчиви дни.
От отлежалото сипи, то някак пó отива
на нашите години, жаждата да утоли.
Че жадни си останахме във този свят ...

По устата ми парят горчивите капки самотност,
от пустинната жажда за тебе – присъствие тихо.
За ръцете ти, галещи – по-неподвластни и мощни
и от вятъра, който отеква – желан като вихър.
За очите ти – кротки, дълбоки, объркващо странни, ...

Господи, знам че съм длъжник,
ала дай ми либе да обичам.
Младостта минава като миг.
Дай - и тя да ме обича.
Боже, знам че все греша, ...

/сериен хорър/
Дъхтящ на гнилост,
с изръфан лик,
да търся
тръгнах ...

Очите ми горят
докато те гледат.
Устните ми горят
преди да те целунат.
Ушите ми горят, ...

Сред този празник сам съм аз,
мечтая за теб, нека да те видя,
дай ми топлина сред тоя мраз,
ела, искам аз до теб да ида!
Надеждата и сред тъга не умира, ...

За либето похвално слово харно
душата ми изрича в просветление.
Зорница в зараните лъчезарно
денят ми приютява със знамение.
Душата ми изрича в просветление ...

Пенсионираните полицаи Петров и Станков се срещнали в една пицария. Почерпили се с бира, а после Станков казал:
Петров, нали знаеш, че публикувам поезия във вестник "Пенсиониран полицай".
Петров: Знам Станков, ти дори и насън рецитираш стихове.
Станков: Като наркотик е това, Петров, но напоследък вс ...

Снажен момък – канара̀,
на мегдана, на седянка
мярна гиздава мома
със снага като фиданка.
Натъкмена с бял фуста̀н ...

ТАЗИ ВЕЧЕР ВЕЧЕРЯХ С БАЩА МИ
Пет години баща ми го няма.
Пет години под черната пръст.
Всяка вечер си палим със мама
вощеница под Божия кръст. ...

Юнитка пита баща си: Тате, какви хора са българите?
Бащата: Тракикомични!
Юнитка: Искаш да кажеш - трагикомични.
Бащата: Искам да кажа, че ние българите произхождаме от траките...

Аз голям съм и юнак,
вчера риба хванах пак.
Татко даже ме похвали,
мама печката напали
супичка да ни приготви ...

/по идея на Венцислав Василев от София/
Хасан бил заварен врасплох от голямото турско земетресение. Не успял да избяга и многоетажната кооперация се срутила върху бедната му глава. За щастие бързо и ловко се скрил под масата и треперел от страх, докато трескаво напипал парче свободно стърчаща армату ...

Веднъж във всеки живот ни се дава брат или сестра,
най-чистата обич и светлина.
Веднъж във всеки живот имаме такава обич.
Само брат и сестра, знаят, колко е чиста тя.
Коя сестра не познава малкия си брат ...

Контошче бело тази нощ скроил е,
снежецът пак на моята авлия.
Покрай стобора не прехвърча пиле,
че не е Малък Сечко аджамия.
В каваците, край тесното сокаче, ...

МОЕТО БЛАГОДАРЯ
... живея си живота като всички – и с чиста обич срещам всеки ден.
За хляб и риба имам ли парички, ще стигнат и за гладните край мен.
Със телеграфен запис ще ви пратя, не чини грош от брата блага вест.
Нали живеем всички като братя? – а пък се лъжем с чар и със финес. ...

КОМУ Е ВАЖНО
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Дали наистина за някого е важно
на кой език и диалект
пиша и говоря, ...

ПОНЕДЕЛНИК СУТРИН
Последният вечерен силует
премина по оградата прегънат.
Будилниците ще изригнат в пет.
и ще взривят кварталчето по тъмно. ...

Проблемът с изхранването на човечеството е разрешен
/Екологически чиста и хуманитарно много мръсна сатира/
Първо предупреждение – извинете, но не е за всеки. Моля възпитаните, интелектуално чисти души, да не четат. Или поне да са с телефона в ръка край тоалетната чиния. Повярвайте – ще ви потрябва…
...

Когато гледам най-красивите лица,
отново ужасът обзема ме,
под ноктите полазва...
Когато гледам най-щастливите деца,
изпитвам чувството за нереалност. ...

КОГАТО ВСЕКИ ДЕН Е ДОБРОТА
... и нека помним винаги това,
което някой ден ще ни се случи –
че ще се върнем в лятната трева
в спиралите на гъвкавия ручей, ...

Защо са всички мили думи,
защо докосна моето сърце
и в пътища неизвървени
защо ми подари небе?
Защо душите ни далечни ...

Кръгъл камък полепнал със мъх
от съмнения.
Тишина разстояние между
мислите мери...
В ъглите свити кълбета от нерви ...

Беше лято. Слънчевите лъчи огряваха всичко наоколо. Отдалече аз видях същата онази млада жена, която всеки ден с роклята си на слънчогледите минаваше по улицата с паважа и сядаше в парка. Носеше сламена шапка. И се усмихваше. Сякаш лятото беше скрито в очите ѝ. Сякаш носеше морските вълни в ръцете с ...

Да се връщам в миналото тъй боли ме.
Да се взирам в спомена за теб горчи.
Като свещ запалена върху дланта гори ме
любовта която празника отново възкреси.
Цветът на любовта в младостта е розов. ...

Тиха вечер, студ голям...
всеки си мечтае да не остане сам.
Тиха вечер, чаша алкохол...
Вече станали сте двама.
Гледаш да не прекалиш ...

Мина една година от както не се бяха засичали. Той почти беше изчезнал. Сякаш живееше някакъв роботизиран живот - живот на холограма.
И така му беше добре. Роналд не осъзнаваше, че като се затвори в дома си няма да се отърве от травмите и депресиите, които не му даваха мира и денем и нощем.
Обвинява ...

Снимка на теб и твоето бебе видях,
момиченце красиво си ти родила!
Прекрасно бъдеще с нея ти пожелах,
да е жива и здрава щерката Самуила!
В хармония нека живеете тя и ти ...

БЯС В ДО МАЖОР
До днес живях без теб. Какво ти пука,
че утре ще живея пак без теб? –
лапни-шаран, захапал яка кука,
и Конник без глава в пламтяща степ. ...