...А всяка сутрин огледалото
чертае със сребро изтекла нощ.
Бръчките, извезани по тялото,
предвесници на старческа немощ.
Искриците, блестящи във очите, ...

Замълчи, когато с жар те галя.
Думите ненужни забрави.
От усмивката ти цял изгарям,
снегът във теб и мен се разтопи.
Замълчи, когато си до мене. ...

Ще седнем...
Ще кръстосаме крака и погледи...
Изкрящото порто ще ни затопли...
А нейде
в мрака зад стаените ни помисли, ...

Откровение.
Така ми се иска да мога да викам .
Така ми се иска да закрещя.
Така ми се иска злото да ритам.
Така ми се иска терора да спра. ...

СПРИ !
Защо Животе си така навъсен,
защо си толкова несправедлив
и толерираш замислите мръсни,
а пък наказваш пориви добри ! ...

За последен път виждам очите ти.
За последен път си ти пред мен.
За последно заедно ще бъдем.
За последно аз и ти...
Последна целувка... ...

Червен дъжд над Малката планина
>>>>>>>>> Кога ще духнеш, ветре западен,
>>>>>>>>>
>>>>>>>>> та да запръска ситен дъжд?
- Дъжд. . . ...

се превръща в нещо осъществимо.”
Може би защото когато го постигнем, ни става скучно. В преследването на неосъществими неща има една уникална тръпка. Никога не ти минава през ума, че гониш някаква утопия. Докато имаш възможн ...

Сън без топлина...
Блян, но без мечта...
Спомен в самота...
Нощ във тишина...
Само миг за любовта ...

На прага пак на вечността,
на прага пак на любовта
пак седим сред тъмнина.
Нежността изчезва бавно с обичта.
Часове умират бавно в тишина. ...

Няма аз за тебе да мечтая.
Няма пак в мига да плача.
Няма пак в любов да ти се вричам.
Няма вечно все след теб да тичам.
Тебе вече аз забравих. ...

На моя Джони.
Посветено приживе на едно малко кученце, което
изживя 16 трудни години неотлъчно до мен.
Бе тримесечна Булонка, когато те открих
в един от мойте много тежки периоди. ...

Хумористично стихче - поздрав за Св. Валентин!
Хей кукло, я ела!
С рими ще те оплета.
Кукличка си, но си жива
закачлива и игрива. ...

Ах, сладко вино, как ме упояваш -
като въздишката на хубава жена!
Ти погледа ми замъгляваш
и виждам само нея през деня.
Със теб споделям и раздели, ...

Цвете за теб!
Цвете и нежност!
Не снобски букет,
а едничко и свежо.
Без повод и думи, ...

Моля те! Остани!
Не... Не тръгвай сега...
Сляп ще бъда без твойте очи
и изгубен в болна тъма
в светлината на нова зора, ...

Отворих очи,просто ден обикновен,
не грееше слънце,студен есенен ден.
Протегнах ръце,все още исках да спя,
но дори и сънят ми ме гони на вън.
Ах колко е мрачно,потрепервам от студ ...

- Каква си ти?
- Сълза.
- Не си! Кажи, каква си?
- Тъга.
- Замълчи! И това не си! ...

- Ало... Да... Аз съм... Кой е? Кой?
Не може да бъде... Къде си, кажи?
Гласът променил се е... Моля те стой...
Радвам се... Как? От какво да горчи?
Годините... Чакай... Моля те остави... ...

и всичко красиво помежду ни забрави?
Нима сега душата ти спокойна чака
да чуе плахите ми стъпки в мрака?
И мислиш ли, че мога да живея
не с любов, а с въглен, дето тлее? ...

Да посетим Мъглявината Андромеда*
с Ефремовия кораб полетели,
в безкрайността на светлината бледа,
галактиките ще са ни постеля.
Косите на Вероника* ще пеят, ...

Лудост,
грях
и терзания.
Лъжа,
неуютност, ...

Една по една умират звездите,
умира с тях и нощта.
Сега, на светло, аз виждам следите
които остави в снега.
*** ...

От твойта плът родих се,
дъха си даде, за да дишам аз.
С усмивка будеше ме сутрин,
прегръдка даваше ми в труден час.
Детето бях аз, твоето момиче ...

-Приятелко, бъди ми спасение,
утеха във трудните дни.
Бъди за мене храм - избавление,
надежда в тъжни беди.
-Приятелко моя, при мене ела, ...

Защо е трудно да ме заобичаш,
тъй силно те желая.
Защо? - задавах си въпроса всекидневно,
но не успях да отговоря на това.
Попитах - беше кратък, ...

В нощите звезди блестяха,
хиляди мечти във мрака.
Две очи аз виждам сякаш
пълни със сълзи.
Там сред клони и шубраци ...

Цветче без дъх и изсушено
в един забравен том открих
и чувство необикновено
у мен внезапно долових.
То е цъфтяло в пролет бяла. ...

Дойде денят,настъпи този час бленуван
пред Вас стоим сега,ний- Вашите деца
днес празник уж е,а очите ни тъгуват...
сълзите парят,мокрят белите листа.
Защо за Вас,които бяхте толкоз строги... ...

Виелици и зимни бури разделяха ни,
за да се срещнем преродени пак.
Земя,море,небе и въздух подкрепиха ни,
за да се закълнем един във друг.
Ах,колко пъти тръгвахме по чуждите пътеки, ...

Поетът плаче в рими и се смее,
пред него всеки ще мълчи.
Смирено само туй ще каже-
божествено със стихове боли.
И само с две поредни думи ...

Пак мълчиш сред тишина.
Погледа ти търся пак в ноща.
Сърцето твое в тъмнината там се крие
и отново плача аз тогаз.
Любовта потъва във мига. ...

> Безлунна нощ...злокобен сън...
> Едва ли вече искам да заспивам...
> Затуй стоя...и гледам в мрака вън...
> И безвъзвратно,сигурно унивам...
> Защо родих се беден,не в разкош... ...

В леглото се сляхме,
ах мое видение,
нечувана приказка,
копнежи на сън.
Ти галеше нежно ...

Тела-подправка за любов
докоснати един във друг,
една въздишка,само стон...
последна нота си бемол.
Минута въздух-цял живот, ...

САМ
Стоях сам на бара в "нашата" кръчма,
стоях сам... на чаша коняк.
Димът от цигари и старата музика
ме върнаха в спомена пак. ...

Защо не ти върви на изпитите
Една година има 365 дни, през които можеш да учиш.
Kато махнем 52 недели ти остават 313.
През лятото има 50 дни, през които е много горещо за да учиш така че ти остават 263.
Спиш по 8 часа, което прави 122 дена, тоест вече си със 141. ...

Сълза потича
и бързо угасва
в плътта на невинно дете.
Надежда в лицето
аз виждам проблясва - ...