Нямах си работа, затуй ги създадох. Бяха двуизмерни и живееха в една
тава. Сложих им една пирамида от стъкло-просто за да видя дали някога ще
намерят начин да стигнат на върха. Заложих им стремеж да го търсят.
Раздразниха ме, когато тръгнаха от четирите страни на пирамидата, но тъй
като бяха двуизме ...

-Ще те облека в гора!-рече ми вдъхновено. Тънките му
мустачки се вълнуваха като същества със свой разум и
съзнание, сякаш не бяха части от самия него. Кръглите му
очилца всеки момент щяха да паднат от носа му, а очите му
не гледаха в мен, а някъде през мен, в отвъдното. Беше ...

глас забулен в мрак
нощен вой
хиена или куче
напред със егото
стремеж за first ...

И няма светлина,
ни война на духове,
ни лудуващи мравуняци
под кожата,
ни тарантул е вплел във въпросителни ...

Защо ме караш, Боже, пак да плача,
Защо не може без сълзи да мине любовта,
Защо пак да стоя сама във здрача -
нали уж бе изскочил той от собствената ми мечта.
Не може ли без думи да се разберем, ...

Още преди да отвори очите си,дядо Енчо знаеше,че нещо не е наред.Бе обгърнат от една безнадеждна пустота,която цяла нощ го бе мятала и премятала.Повдигна бавно клепачи,загледа се в петната по тавана и мъчително ясно си припомни,че е сам.
От седем години живееше в старческия дом,но никога досега не б ...

Джазът лениво усуква
въздуха около мен.
Котката самотно спи
на края на дивана.
Бавно и леко търкалям ...

Отивам си. Неразбрана.
Не искам да ме спираш ти,
че птичето, което хвана,
отново иска да лети.
Аз винаги ще те обичам. ...

Мои чувства и мои надежди,
лека нощ, заспете след тежкия път,
приютени в постелята нежна,
не успя да ви смаже светът!
Починете от дневните битки, ...

Така е отредена нам съдбата -
отвред връхлитат завист, суета
и ти напразно чакаш от тълпата
да ти протегнат дружеска ръка.
Широка длан да подържиш ти искаш, ...

Косата белее,
жълтеят листата.
Години и вятър ги брулят.
Сълзите на времето
хранят земята, ...

Потънал в стаята замислен,
усещам - празнотата ме поглъща.
Смисъла опитвам да намеря,
кръвта ми в камък се превръща.
Чувства, спомени бушуват, ...

ТЕЛЕФОН НА ДОВЕРИЕТО
Телефонът на бюрото иззвъня – тревожно, както звъняха телефоните в тази служба. Димитър посегна неохотно към слушалката.
"Само това ми липсваше! – помисли си той с раздразнение. – Някой сега да ми се за ...

-Не от дъжд са мокри косите ми днес,
не от вятър разрошени,
не от гребен разресвани,
не от слънце погалени...
Нито от длан са докосвани, ...

Ти избликаш от камък
и от морската сол,
от бездънните ями
и мрамора гол,
от стъкла и от перли ...

>>> Не искам да гледам,вече в очите ти,
>>>
>>> те ме раняват.
>>>
>>> Не искам да слушам,вече лъжите ти, ...

Прелей ми, от твоята кръв!
От въздуха лек ми прелей,
онзи въздух преминал
през дробовете чисти
на вселената в теб ми прелей! ...

Никога няма да те забравя. Дори да знам, че си далеч и ще останеш за дълго, няма да спра да те чакам и да вярвам в теб. Опитвам да си представя какво правиш във всеки един момент, дали си сам и ти изпращам цялата си нежност. Целувам снимката ти и, макар да я гледам ненаситно с часове, не мога да пре ...

Приятелю...
обичал ли си някога така –
от болката гърдите да изгарят
и самотата да обсебва всеки миг...
и думичка една душата ти руши ...

Веднъж един човек, почивайки край пътя, се загледа в пълзящата в краката му мравка и с почудване помисли: -Мога да смачкам тази мравка, ако пожелая бих могъл да унищожа целият й мравуняк, и тя никога не ще разбере кой и защо е постъпил така с нея. И нима по-същия начин ние хората, пъплейки по земята ...

Война!
-Нима не сте чули новината?
Тази сутрин са обявили война!
Ханс тръшна със замах вратата:
-Хайде всички,хайде на крака! ...

1945
Ханс не се завърна тази пролет.
Дълго чаках да го видя на прага.
Над Сталинград загинал в полет,
а беше такъв мъж, цял юначага! ...

На перона съм,
неочаквано се озовала.
Влакът ми се запиля,
оставил ме е на
незнайна гара. ...

Двулична омраза
изпълва очите
черна проказа
поробва душите
Мълчание ...

След дълъг ден,
когато птиците притихват в мрака
и нещо смътно се заражда в мен,
как иска ми се тихо да поплача,
подобно на зверче, попаднало в плен! ...

Аз видях залеза, който следваше изгрева – като змия захапала опашката си – в неговото сияйно великолепие. Бяхме вперили очите си в него, тя и аз, така, както пушачи на марихуана, неотменно следящи огъня на цигарата – увличащ, хипнотизиращ, разкриващ нови пространства. Меланхолията си беше отишла, а ...

В обляната от пълната луна
студена стая само топлият ти
дъх ме стопля.
Защо ли те сънувам?