Понякога,така ми се искаше
да ме изпъдиш от живота си...
Да ме оставиш отвън,
на прага на сърцето си,
да залостиш здраво вратите, ...

СМЪРТТА СИ ЛЯГАШЕ
Смъртта остави своите тъмни очила
на нощното шкафче.
Колко самотно нещо е смъртта.
Със своята хурка тя преде ...

"My Immortal"
I'm so tired of being here
Suppressed by all my childish fears
And if you have to leave
I wish that you would just leave ...

Learning To Fly
Pink Floyd

Into the distance, a ribbon of black
Stretched to the point of no turning back ...

“Пустинна Роза” Стинг
Копнея за градините сред пустинята
Събуждам се отчаян
Копнея за любовта, докато времето ми изтича
Копнея за огън ...

Думите ми решетки са.
Блъскам се в тях, окована отдавна.
Краката ми плочи са –
Паметници на бягство желано.
Очите ми закърняха. ...

Тичам задъхана по малките стълби,
задъхана спирам пред твоя прозорец,
ти мое малко дете стоиш тихо в
кошетката и плахо поглеждаш към мен.
Позна ли ме ? - ти не ме помниш, ...

Седиме с теб двамата
и пием си бирата,
седим и аз те държа за ръка.
Усмихнат наивно,
вярвам, че заедно имаме бъдеще ...

Една граница,наречена разстояние,
каква болка,колко разочарование?
Когато я преминеш, усещаш наслада,
а връщайки се,пак като в клада.
Някак си тъжен,безличен е този ден, ...

Очи изгарящи.
Очи прекрасни.
Далечни...
Близки...
Много страстни... ...

Първа част
Понякога Джудит Алекзандър се чувстваше като двама души.Това се случваше най-вече сутрин, когато приготвяше закуската.Тя вършеше това със съвършенна методичност, затопляше двата кроасана на Виктор във фурната, а после ги завиваше в салфетка, за да бъдат такива, каквито той ги харесва-не г ...

Пътят към Ада
(От цикъла "Кръчма "Зелената котка" - 4)
Пътят беше безкраен. Хипнотизиращата прекъсната осова линия сочеше към хоризонта едва ли не обвинително. В далечината дългите бели тирета постепенно се скъсяваха и се превръщаха в точки, така че имах усещането, че се разхождам по огромна радиогр ...

Върволицата от луксозни автомобили, която се движеше в посока Джеймисън Вали, бе повече от внушителна - всъщност бе направо впечатляваща. Стотици хиляди лимузини - от древни линкълни, по формата на които личеше, че все още са оборудвани с архаични електродвигатели, до свръхмодерни джезабели с мюонна ...

Вижте на какво се натъкнах случайно докато "сърфирах" из мрежата. Мястото, където го срещнах няма да го коментирам, за да не правя реклама, пък и не си заслужава. Ние не можахме да запазим спокойствие при такава необоснована глупава рецензия в журналистически стил, и реагирахме.
"Пример за аматьорск ...

Когато истините ни напускат,
си стягат тайничко багажа.
(Сега ще ви разкажа!)
Докато гледаш телевизия във хола,
отмъкват сгънатата вяра от рафта в гардероба, ...

На Ю.
Бавно в дните ми сини се прокрадна,
на нощите черни ключа открадна.
И непоканен в сърцето ми влизаш,
без да почукаш,без да попиташ. ...

Мътно вглъбяване,
затиснато от чувствително затъпяване.
Неподдържана цялост
преследва първично задоволство.
Уловени в последователна обработка, ...

Реалният факт се превръща в субстрат,
храна за всички нещастници,
от която черпят сили себе си да бранят
и другите от нужда да петнят.
Идва период, в който всичко се забравя, ...

Подвигът на априлци - моя гордост и вдъхновение
Често казвам на приятелите си: откажеш ли се от истинските човешки ценности и стремежи, тогава губиш всичко, губиш себе си, продължиш ли напред без надежда и мечти, резултатът е същия, но даваш ли от себе си вяра, тогава със сигурност не можеш да се от ...

Изгубих се във тъмното
На нощ безлунна.
Вървя и блъскам се
В невидими прегради
От спомени и думи. ...

Читателю, това не е есе. Това е по скоро размисъл-критика, която има силен политически елемент. Ако това не ти харесва недей да го четеш, но ако мислиш, че рамишленията ми могат да се окажат интересни ще се радвам да го прочетеш. Нека не го обръщаме на спор в коментарите - не е това идеята.
Днес се ...

ЗАТВОРИХ ВРАТАТА
Затворих вратата. Спомените зарових,
дълбоко под пластове кухи лъжи.
Вярата в тебе отдавна загубих
и вече не вярвам на мъжки сълзи. ...

Без тежки мисли.
Обичай.
Нищо, че сърцето накрая
(знаеш)
пак ще боли. ...

Поток от думи-неизречени,изказани,обречени на забрава,запомнящи се вечно...Душата ми търси утеха от болката,връща се назад във времето,за да намери онази хармония,завладяващото щастие,което се стопи сред хилядите подлости,измами,лицемерие...То изчезна заедно с отминаващите дни.Порастваме-искаме или ...

Отново свивам тясното пространство,опитвам се да го превърна в птица.Обгарям въздуха по края и разливам надеждата върху тревата.По кожата ми още има следи от нечии устни.Тялото ми потръпва,когато спомените почукват,макар и само на вратата на сънищата ми.Изгасям свещта,за да не огрява лицето ти,така ...

Ето, че годината отмина...
Беше тежка,трудна,тъжна...
И споменът за теб замина,
но да те помня ли съм длъжна?
Защото ,вярвай,думите умряха, ...

Отново силно искам аз да видя твоите очи.
Колко много те обичам,колко много ме боли.
Мечтите няма да се сбъднат,ще си останат пак мечти.
В сълзи ще се превърнат,когато ги разбиеш ти.
Сърцето ми гори и се разкъсва и чака ти да го спасиш. ...

ПОСВЕТЕНО НА МОМЧЕТО,КОЕТО ОТКРИ КЛЮЧА КЪМ МОЕТО СЪРЦЕ И ГО ЗАВОЮВА НАПЪЛНО
НА С.
Очите ти излъчват нежност и от тях лъха светлина.
Защо съм толкова щастлива,когато те погледна със тъга?
Очите ти не могат да ме мамят,издават ми твоята вина... ...

Ден след ден лица непознати
минават пред мен безлики и празни
в тях тебе аз търся, но себе си виждам
загубена, сляпа, светлина не намирам.
И месец след месец по-малко разбирам ...

Вали ситен дъждец.Капка по капка пада от мрачното небе,като сълзите на Аврора,тихо и кротко.Стъпките оттекват с лек плясък по мокрия aсфалт.Във въздуха се носи свежата миризма на дъжд.Отмити са заедно с тежките аромати и тягостните помисли.Шумът на листата,падащи бавно един по един, предвещава настъ ...