Favorites

Минават най-различни хора по площада
и сенките им чудновато се пресичат
с фасадите на поолющените сгради
и като криви фигури по тях се стичат.
По плочите чернеят, извървени боси, ...

КРОЙКА ЗА СЪНИЩА
Мотрисите потеглят рано
и раздразнително дрънчат.
Зората бълва златна пяна
и удря на нощта печат. ...

Най-тъмно е, преди да си отидеш.
Тогава тъмнината няма име.
Повдигам се на пръсти да те видя,
И проумявам колко сме раними.
На прошки се изронва пустотата. ...

Защо ли в този град отдавна вече,
гевреци топли никой не пече? –
се питаме в настъпващата вечер,
с ужасно прегладнялото врабче.
Ухае ми на круши и на дюли ...

Тя чува нощем гласове
и дълго с мъртвите говори,
а денем мълком чака вест
от най-любимите си хора.
Започва после да плете, ...

Една усмивка, вързана на възел.
Сърцето стискам в посинели пръсти.
И колко ли и за къде е бързал
свещеникът? Надежда ме е кръстил.
Надежда съм. Сред блато – котва, пристан. ...

СЪНЯТ НА КАПЧУКА
Сякаш с тънко длето издълбани,
ситни бръчки пресичат челото ми.
Преживяват се обич и рани,
не е камък – но тежи ми животът. ...

„Ще дойде, мисля, нежно, може би,
моментът, в който кожата ми няма да гори.
Но аз съм мъж и обещавам да не моля.“ (Велинов)
Ще дойде нощ и в звездното поле
ще пламнат ярко хиляди светулки. ...

В кулата от карти е самотна.
И гласът ѝ тръгна си. Уви.
Сянката – уж вярна доживотно,
даже тя след нея не върви.
В зима си живее снеговита, ...

Един измръзнал вик.
И тишина.
От многото в Живота си.
Дълбае
с накъсан дъх. ...

Огледай се!
Виж как тиктака животът -
циферблатно и бързо върти се,
нали?
Днес пълна е в мен със любов ...

Бездънни са очите на страха!
И в тях съзрях парчета слабост!
Ти искаше да ме запазиш?! Не успя –
загубил бе сърдечната си благост!
Превзе те тихо, без да те щади ...

Най-тихото е пълно с думи,
до днес неказвани на глас.
Реката влачи кални руни,
които не разчетох аз.
Към тебе как сега да мина – ...

Празнувам силата на думите
да запечатват и изтриват,
да бъдат бродове и друмища,
да ни разкъсват и зашиват.
Празнувам силата на словото ...

Побързах да си кажа: „Стига! Край!
Недей да цивриш вече в слаби рими.
Шамар си удари. Сърце, потрай!
Перото щом трепери е ранимо.“
Побързах да си кажа, но не спрях. ...

Зима е, но топло словоделие
чака те нагънато във скрина.
Меко е на допир и е фино,
има дъх на празнично веселие.
Зима е, сезон на изобилие, ...

Дванадесет години ни делят,
дванадесет минути ни събират.
По гари и в житейски кръстопът
дванадесет послания намирам.
Дванадесет обятия прескачам, ...

Не мога да опиша тишината,
заклещена в тъмата под езика,
когато ме е стягал в примка вятър
и шанс не ми е давал да извикам.
Щурмувала съм облаци и сприи. ...

Върна се лятото в пясъчна риза,
с шалче от утринен бриз,
леко ме сръчка, после ми смигна
и хукна след чайките с вик.
Палаво с вятъра облаци гони, ...

ПРОКЪСАНАТА РИЗА НА ЛЯТОТО
Прегърнал суетата прозаична,
човек не се превръща във икона.
Дали успях докрай да те обичам,
щом влака ти не мога да догоня? ...

Небето Господ с нож раздра
и прати жупел към земята.
Разпори земните недра –
погреба любовта ми свята.
Останах сам, като сирак ...

Имах тъга-майка. Носех нейните гени. Не познавах щастието. То беше енигма. Поне за мен. Определих му среща. Как ли изглежда ? Какво е всъщност? Плод от градина? Вик в тишина? Нежна прегръдка ли? Или слънчев вестител?
Зажужаха безброй въпроси. Те търсеха отговори. Аз ги търсех. С нетърпеливо очакване ...

Изящен глезен. Тънка гривна.
Отблясък ярък на сребро.
И сякаш нещо примитивно
със сластен ритъм на танго
обзема мислите му бавно. ...

Тълпа. Кристален звън. И дим от пури.
Танцьорки и корони от пера.
Предчувствие за флирт и авантюри.
Очи текат по стегнати бедра,
пайети по извивките се леят. ...

Ето и "Абсент и пясъчен часовник" има
своята мелодия и трябва да кажа, че това
даде на текста ми нов хоризонт. Благодарение
на Jackie151 (Антоанета Иванова) стихотворението ми видя нов свят,
защото Тони създава не светове, тя създава вселени. ...

Във вените ѝ тънки няма мрак.
Изгасват и пак лумват метеори.
Нали жена нощта е, няма как,
обича ли все в стихове говори.
А тя обича вярно и до смърт, ...

Не мислех тази вечер за последна...
Но някой бе объркал правилата.
И още щом на масата приседнах,
аз предусетих края на играта.
Прогонван, нежелан, но все по-близо. ...

Те никога не идваха за дълго.
И аз не бях убежище за тях.
И някак безболезнено си тръгваха...
Мъжете, на които не държах.
Любимите си лъжеха небрежно. ...

Денят е чист, изискан и възторжен
и носи своя есенен копнеж,
една щастлива есенна възможност,
сърцето плува в нея, без да спре.
Студът, прегърнат от лъчите нежно, ...

Някъде в себе си още съм малка
и сякаш в предишни животи живея.
Пазя си още невинната сянка.
С нея си кърпя крилата в неделя.
Куклите още са в детската стая. ...

На уличка тиха, далеч от пазара,
под склопа на цъфнали млади липи,
старица, изпита от болест коварна,
с тояжка едва на крака се крепи.
На пейката своите книги продава. ...

Ти беше оглушал и твърде земен
за моите разплискани слова.
С метафори душата ти да взема
не мога и не искам аз това.
Не искам да я запленявам с рими, ...

Крилете ми опърлени лежат
като ненужен камуфлаж в душата.
Уплашени – тревожно те жужат,
безпомощни да стигнат висината.
Не пренаписах земните мечти, ...

ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА
Мили Дядо Коледа, здравей!
Пише ти писмо един подарък,
който във чувала ти живей
от години като тъжен залък. ...

Почти се бях отказала да вярвам
във чудото, което ще се случи.
Но знаех, че граблив е всеки гарван,
а на добро от кучето се учим.
И не забравях, че човек отрича ...

Няма такава вълшебна боичка,
толкова живо променливо морска –
счупено връхче на молив от сричка;
детско хвърчило с криле от въпроси;
шалче, отвързало изгрев през юни; ...

Пак са узрели червени сълзи по черешата.
Вятърът сприхав замерва душата с костилки.
Гробът ти, мамо... Тука ли някъде беше?
Цяла година тъгуваш под твойта могилка.
Мен ако чакаш, ще буреняса надеждата. ...

Страхувам се от тази тишина,
на твоя стол поискала да седне.
Защото знам, че точица една
си обещахме с тебе до последно.
Когато я усетих, мина ток ...

Кой казва, че дилемите са лесни?!
Обмислям предпоследната си стъпка
под спомена за дъжд от диви кестени
две влюбени хлапета как окъпа...
И вятърния шепот на тополите... ...