"Искам" и "Не трябва"
Ръцете ни едни от други са белязани
и още търсят се и искат да се срещнат,
не се забравят думите, които сме си казали,
и искат да се слеят устните горещи... ...
...Вземи балончето - сърцето му е синьо!
Дори часовника ти давам, само да останеш...
Б. Христов, "Конче мое"
Извъртя се сезонът от слънце и литнали багри.
И чудовищен дъжд океани и мачти заля. ...
Вятърът повтаряше бурите с нея,
Звездите рисуваха нейния образ,
Луната, заспала в Морето на кея,
диктуваше Слънцето сляпо, без отказ…
Докосване…дълбоко и нежно, ...
Бяло и червено - разцъфнала дъга
в нощ усамотена. Кръв върху снега.
Бяло и червено - зов за свобода!
Огнище омъглено. Пророческа следа.
Бяло и червено - везано хоро. ...
В шепите си държа най - истинското,
онова, което не вижда се с очи.
Сърцето лудо препуска,
душата кротко мълчи.
За истинското в живота не се говори, ...
Отново е пролет! В душата ми - не!
Днес като слънцето искам да пламна.
Скромна утеха да имах поне,
случайно, когато в ума ми попадна.
Условно говориш, но само мълчиш. ...
Там далече отвъд, преди трийсет мъгливи години –
там течеше реката с отпуснати мускули мътни.
Ние бяхме децата от двата ѝ хлъзгави бряга –
боси птичета, дето до тъмно в прахоляка се къпеха.
Бързо свърши измамният мед от бурканчето стъклено, ...
Обичай ме завинаги, любима.
Омръзна ми да гоня пеперуди.
Обичай ме, повярвай в любовта ми.
Да гоня други вече нямам сила...
Във теб намерих всичкото, което... ...
Откъснах малко тишина от твоята
да запълня празното на приказките,
да омекотя падението на прозата
и някак си да пренаредя и мислите,
за да са по-малко оглушителни, ...
Навън вали. Тихо е.
Потрепващи от тежестта на капките, листа
напомнят само, че света е още жив.
Завивката студена, от облаци, процепи се.
Като след прободна рана, процепи се и моето сърце. ...
Приятели, защо ме предадохте?
А вие родители, защо изоставихте?
В гроба студен баща ми почива,
а майка самотна в безнадежност загива.
Отрече се тя от рожба и Бог ...
Когато с любов ти израждам мечтите,
и те оживяват със крясък,
когато изтривам чернилка от дните ти,
рисувайки нежност по пясъка.
Когато звезди си закичвам в косите, ...
В спиращите дъха моменти...
/В спиращи дъха моменти, аз дишам.../
Аз съм това, което толкова много
съм живяла, живея и ще изживея...
От тези душите, които живеят... ...
Миг и споменът за тебе оживява.
И после се редуват стотици мигове.
Напред си ти с твоя миг при мене.
Не живея в дългото очаквани дни.
Броя щастливите си мигове. ...
Момичетата плачат, но отвътре.
Където няма грим – да се размаже.
Момичетата никога не молят
за кърпичка. За милост даже.
И ако ти не ги спасиш навреме, ...
Лесно ли е да намразиш някого
и в пясъка оставените му следи,
като вълните морски да разтвориш?!
Всичко сторено и писано от него
в житейските ти страници ...
Намирам се между две огледала.
Винаги отпред е бъдещето неясно,
винаги зад мен са миналите дела;
напред е просторно, назад – тъй тясно.
Огледалото на миналото прелива ...