Нетипично за вярваща губя вярата в чудото.
Всяка външна украса възприемам за уродство.
Нетипично сънувам всички стари пристанища
и се уча да плувам върху плаващи пясъци.
Нетипично за Господ ти се криеш там - някъде ...
Ела, седни, в червената постеля.
Не си ли морен от алчна суета.
Постой, вдъхни живот на стаята ми празна.
С твоя лик разпръскваш светлина.
Аз зная дълго ти си скитал. ...
Октомври е последното пристанище на лятото
и още пази топлият му дъх
в зелените въздишки на тревата,
нанизани в безкрайната си връв
от тук до всяко следващо пробуждане, ...
Отново ще гласуваш ти, Народе!
Надежди пред реалности вървят.
Лъжа поредна, остро се забоде.
Избраните отново ще поспят.
По дъното на всички водоеми, ...
Люлееш ме в очите ти... сияние,
в косите ми ухаеш на мечта,
в очите отразяваш обожание,
сълзите ми попиваш с топлина.
Представям си живота с теб различно, ...
Once the deepest we'd seen was the grave
then we became brave;
went into the unknown;
the colder it got the deeper we'd go
never turned back, traveling on; ...
Зазимяване
Зимата полага бяла постеля върху изстиналата земя -
меко, тихо и нежно... като след любовна вечер!
Ляга спокойно и се приготвя за заслужена и дълга дрямка.
Приглушеност, мъгла и искряща белота... отдалеченост... далечност... ...
Очите трошели кости,
а пак се подведох по твоите.
Погледнах в тях за кратко,
а те убиха в мен цели вселени,стени и изгреви.
Изграждах сгради и им слагах куполи. ...
Не! Няма още аз да си отида.
Не съм написал най-добрият стих.
Не съм издал последната си книга
и жаждата си за живот не скрих.
Не съм успял синът си да изуча, ...
ДУШАТА И СТИХЪТ
Душата и без посока да се скита,
стихът с лекота в нея пак ще се заплита,
че взима тя герои от живота сложен,
необятно труден и много тревожен. ...
Не се страхувай, ако израснат крилете ти
за някой е карма, за други е бреме
не се ли опиташ да литнеш в сърцето си
пропуснал си шансове, а бягащо времето.
Ще чуеш различни „летящи“ съвети ...
Взрив
Не ви ли вълнува как душата прелива?
През сърцето, цветята, очите, небето.
Красотата, жената, мъжът и детето.
И събира в усмивка всичко, което ...
Живот за разлистване
===================
Дълго чаках Годо, който в мен да взриви тишината,
за да видя света през очите на сляпа любов.
И разсипвах трохички от себе си в жаркото лято, ...
Прочетох стих в ден дъждовен,
за люляк беше - прецъфтял.
Нахлу неканен, рошав спомен,
нахално свеж и арогантно бял.
И цъфна пролет, люляково страстна, ...
Повече от онези, които вършим реално.
Хиляди пъти убих и умрях,
и получих, и раздадох справедливост.
Тръгвах си, летях и пиех уиски,
поднесено от тъмнокоса стюардеса. ...
Била съм толкоз сляпа аз през дните,
И плувала съм в мътните води.
Не съм поглеждала сълзите,
А търсила съм в тях кавги.
Нима децата никога не виждат, ...
Лято в морската градина
Гърми отляво чалга, отдясно пък - сиртаки,
и бирен фест народа ще сбере.
Недоумява Вазов над рунтави мустаки
как българското той да избере.
Конкретна си, конкретна, като сън,
след който се събуждам уморена,
като заседнал ток във калдъръм,
като огромен тромб пълзящ по вена.
Защо ли някак си ме припозна ...
НЕ СЪЖАЛЯВАМ
Не съжалявам, че родих се в България,
учех, работя и живея, тук творя,
след голямата Тъга сякаш тук аз възродих се,
тук Жената в мене Човека съзря. ...
Глътка сладост
Магазинът е затворен.
Илюзии не се продават, нито пък мечти.
Аз никога не съм продавала, а толкова е празно.....
Иска ми се да си купя ...