Poetry by contemporary authors
Синовна отплата 🇧🇬
Кой те научи да стреляш така?!
Изстрелваш 1000 в минута-
болезнени, тежки куршуми-слова,
които в сърцето се трупат. ...
Поет да си 🇧🇬
шумът бленуван за бедните уши,
с думи по сърцата им рисуват,
с надежда пълнят изморените души.
Поетите и слепите ги виждат, ...
Въпроси без отговори 🇧🇬
Защо в мъгла ме все завиваш?
Нима и аз не съм заслужил
и с нещо да не съм услужил?
Нима не помниш мойто име ...
Срещу утрото 🇧🇬
преди да угасне докрай
в пожара на изгрева. Знам ли
с далечния кучешки лай
дали пък не се зазорява? ...
Пълнолуние... 🇧🇬
На облака в златистите дантели
Луната замечтано се люлее...
Къде сега е вятърът, къде ли-
да духне, да погали, да повее... ...
Антитези 🇧🇬
Запътил ли си се към грешна цел
не спирай!
Защото правилното е измама.
Водата става бъдеща пустиня, ...
Зима вече наближава 🇧🇬
всеки мисли как да оцелява.
Птиците отлитат си на юг,
а хората остават тук.
Студ сковава цялата земя, ...
* * * 🇧🇬
Разкъсана пламва тъмнината сред звънтящи копита.
Разсъмва - дишай!
Умирайки,
нощта е с мирис на стъпкана трева.
-------------- 🇧🇬
тиранти пуснати - като мечтите,
които в месеците дълги
желаех, въпреки щетите,
стоя на бара, принципно умислен ...
Двойнствено 🇧🇬
а след това ме пусна да вървя?
Защо за миг развърза ми крилете,
а после с тежести ги окова?
Защо ме пожела - студена, дива? ...
Криеница 🇧🇬
Из бездната на кривото се лутам,
тършувам в празната торба.
Една надежда искам да пробутам
на себе си - самотната душа. ...
В мислите си те нося 🇧🇬
возиш се в моите мисли
като във приказен влак,
от който не ти се излиза.
Уютно пътуваш през мен, ...
... 🇧🇬
жива, топла, крещяща, сама.
Тя е болката, стряскаща истина,
без която съм мъртва вода.
И душата ми, с кал изрисувана, ...