Poetry by contemporary authors
След вятъра 🇧🇬
всъщност за полет жадувах.
Търсех на птиците волни крилата.
С тях само в сън съществувах.
Исках небето, седефено синьото, ...
... една висулка пише в мен... 🇧🇬
Жълта тиква тъгата ми. Дрънкат семки.
И намятам на зимата гуглата.
Ще стигнеш лятото, мой, Еленко.
И зелено ще зобнеш. Стръвно и острокуло. ...
Гаснеща звезда 🇧🇬
събуждам се, мирише на роса,
гласът на луната тихичко
притихва и нежно ражда се
денят. ...
На моята новородена дъщеря 🇧🇬
от листите и пъпките родена,
бъди ми светлина и топъл цвят
от нищо незаменена.
Ти моя малка сладка дъщеря, ...
Горчи 🇧🇬
които се надвикват с тишината,
в които битието им личи
и в мащеха превръщат си страната.
Горчи на приказките сладостта, ...
Една шепа свят 🇧🇬
да, аз живея!
Чувам тишината, чувам ехото -
нека днес, нека утре, нека вечно се смея!
Виждам цветовете, а те са безброй. ...
Октомври 🇧🇬
и нещо със мъглите си говори.
Светът се отразява във едничка капка
и Господ Бог разглежда го отгоре.
Мълчат обезлистени дървесата. ...
След Вас 🇧🇬
>
> в свойте безразсъдства и беди
>
> неласканите недей закача, ...
Джада самадхи 🇧🇬
Самадхи. -
Мъдрецът
в лотос
извил ...
Чадър 🇧🇬
Утрото ми, пак избяга.
Не последва Ден...
не дочух и дума блага,
само стар рефрен, ...