„I cried a little…“
„It won’t be Christmas, if I stay!“
Това ú казах аз на тръгване,
а тя погледна ме и каза: „Живей,
а аз ще чакам твоето завръщане!“ ...
Тъгата ми предпразнично е високосна
и дремят в календара празни дати.
Чорапите от бяла прежда доизносвам,
които лани мама ми изпрати.
Как топлят само тези плетени чорапи! ...
Имам всички пътеки на залеза…
в плахи стъпки покълнало утро,
имам толкова много подаръци –
най-големият спи до крилото ми...
... а мечти колко много съм скътала, ...
Между учения и поета лежи една зелена морава.
Ако ученият я прекоси, става мъдрец;
ако поетът я прекоси, става пророк.
Из "Пророкът" - Джубран Халил Джубран
За доброто и злото ...
Ние българите някога живели сме в Азия
и от там започва нашата история,
но след тежка вътрешна инвазия
напуснали континента непокорните хунори.
Създали и тук държава велика, ...
Не търси философия в моите стихове.
Нещата у нас са толкова прости.
Властта взеха перстъпните типове.
А народа? Народа Бог да го прости.
Не търси философия. При мене я няма. ...
Исках да е нещо красиво - затова откъснах петуния; стана нещо тъжно - затова тя увяхна...
🇧🇬
От мен се страхуват всички петунии –
днес откъснах главите на две!
С куршуми от токче асфалтени улици
смъртно дупча - проплака паве!
По чуждите мисли бездарно пързалям се... ...
Тъгувам те и, като тежка дюля,
се взирам от перваза на прозореца.
Един щурец, под стълбите притулен,
за теб сънува ябълки и орехи.
И не вали снежец на пудра захар, ...
Автобиографично...
Аз някога със Времето флиртувах
и както в приключение живях,
на Бог и на безсмъртен се преструвах-
годините безгрижно не броях!... ...
Иде празник, Коледа свещена
с Бъдни вечер за семеен благослов.
На трапезата, сълзата неизменна
прибори ще сложи и за теб с любов.
Ще приседнем тихо край софрата, ...
Нищо не искам от тебе, Българийо,
нищо не вземам да е за връщане.
И както знаем си вече сценария
"към терминала поел за насъщния".
Нищо не искам, но тука оставих ...
Проспивах раждането на Деня,
над най-кошмарни пропасти надвесен.
И смлян от мелницата на града,
аз мънках своята еснафска песен...
За Изгреви и Залези мечтах, ...
Безсмислие
Човек се ражда, живее и умира
и по пътеката нещастията си събира,
на мечтите красиво счупените стъкълца
болезнено се забиват в човешката душа. ...
„Най-много страдания в живота ни причиняват не тези,
които мразим, а тези, които обичаме.“ - Шилер
Съдба на блудница
Нямам нужда от ласки насила!
Не желая платена любов! ...
Духът от снощи
Лениво утро... след любовна вечер.
Часовникът отчита време спряло,
дори стрелките уморени вече,
поклащат се във такт "неделно-вяло"... ...
До дръжките на листата е подгизнало всъщност.
Небето оплаква разлъките.
По калните, набъбнали пътища
броди вселенската мъка.
Последното злато от бели тополи ...
Обичам те, мило мое момиче.
Бузките, очичките, нослето и гласчето
ми дават светлина, радост, топлина.
И когато пееш, и като се смееш
слънцето изгрява и ме покоряваш. ...
Чуваш ли плача на листата?
Падат ранени от бурния вятър.
Чуваш ли вой на сирени?
Това са въздишки стопени от ледени буци.
Чуваш ли зова на сърцето? ...