И моят свят изгуби се след тебе
потънал в две очи от синева.
Какво се случи? Мисълта - молебен
измоли дъжд след кървава сълза.
Със дланите прегърнала вината, ...
Обичаш ли да гледаш през нощта
към звездното небе, да търсиш мен
единствената сред милионите звезда,
да ме мечтаеш нощ и ден?
Обичаш ли луната щом заспи ...
Зимна приказка
Като във приказка снегът вали...
Вали и всичко побелява:
полето, къщите, дърветата... Далѝ-
той някога ще спре да трупа и навява?... ...
Не - не се препъват краката ми! -
Пътят пиано е - свирят блус!
Това ù остана на душата ми:
да се чуди какъв е асфалта на вкус.
Все ходя, все хванала за ръчичка ...
И щастието в шепичка си нося.
Надеждата в джоба ми стои.
А милостта от Господа си прося,
пък радостта отвсякъде струи.
Така е, друже, в сънищата само. ...
Цигуларят нежно струните гали
лъкът весело във въздуха играе.
Цигулката е звучна и красива‚
в ръцете му душата си разкрива.
От дърво цигулката е сътворена ...
Една жена - обичаща без тяло
душата си отдаде на мига,
във който бе съзряла свойто цяло.
Анимусът - дар от вечността.
Една любов - загърбила морала ...
В алкохолната любов се влюбих, откакто ти ме изостави,
и за малко те забравям, или поне докато свърши бутилката с уиски!
Всяка вечер в алкохол се давя докато ти мечтаеш с друг да бъдеш,
но не останаха свестни мъже като мен, колкото и да ги търсиш!
Не притежавам красота, нито хубаво тяло, а днес мног ...
О, бедни ми бедни български народе!
Тежка е съдбата ти селскостопанска,
пръкваш се на село и тръгваш към големия град,
за да търсиш, припечелиш някой лев,
в който да си осигуриш кеф. ...
О, Францио, хора в болка плачат!
12 жертви и за нас нещо значат!
И нас за тях обзема ни тъга!
Кръв, насилие - стига, докога!?
Есента отмина, дойде зима. ...
Животa му си вървеше нормaлно, кaкто при всеки тийнейджър. Всичко беше нaред, докaто един ден не се появи тя - неговaтa първa любов. Обикнa я. Може би от пръв поглед, a може би с времето, но стaнa достa бързо. Нямa знaчение. Обикнa я силно. Прекaлено силно, кaкто не беше обичaл никоя другa. Тя обaче ...
Погледът ми е забит в земята мрачно,
главата ми гъмжи от мисли непрестанно.
Дъхът ми секва от време на време,
сърцето лудува, отдавна е спряло да пее.
До ушите ми достига смях и глъчка, ...
Следколедно завръщане
Следколедно лентата празнична връщам
към време отминало - и не тъй самотно.
Познатия път налучква към вкъщи
колата ни - сякаш и тя неохотно. ...