Крила ми дай!
Не ми разказвай с думи за живота -
крила ми дай, че счупиха се моите.
Аз искам пак като преди да мога
тихичко да си говоря с птиците. ...
Градът е натежал от мокри кестени,
които тупкат весело по тротоара.
Врабците са накацали и весели
със локвите и с хората си разговарят.
За мен езикът им е малко непонятен, ...
(По „Когато си отида” от Жанет Велкова – Джуджи)
Когато си отиде
Когато си отиде, тишината
заключи в клетка звънкия ми смях,
като бездомник скитах в тъмнината ...
Обичай ме! И аз не знам защо.
(Навярно по-добре е да не питаш.)
След теб пълзя по ледено стъкло
и чувствам се изкуствено разбита
на късчета. Очите са море, ...
Като старецът сляп, посаждащ роза
и монахът обречен, проклинат от бога,
и подхвърлен барут в горяща навеки душа,
и блудница надежда гола в нощта...
Вграждам усърдно, пред очите на всички ...
Момичета със самочувствие до небето.
Мислите си, че владеете света!
Момичета безчувствени в сърцето,
създадени от фалша и смеха!
Обградени от почитатели и слава, ...
Печелиш или губиш
Знам, че съм способна върхове да изкача
и да следвам недостижимото.
Знам, че мога всичко да постигна
Да се боря, докато всичко желано достигна. ...
Вече не съм дяволитата скитница.
Не съм аз богиня, нито пък жрица.
И утре пътища и мостове ще диря
към извора, отгдето покоят извира.
В сърцето ми светлина новородена ...
Избягах, но и тук на север мъглите ме застигат,
не ме оставят никога на мира, нищо не разбират.
Не искам объркаността, която в мене сбират.
Опитвам се
да се променя, ...
Сиви облаци притискат морето,
разпилени коси във водата топят.
Снаги боязливо повдигат вълните
и над було от пяна свеждат чела.
Няма ги чайките, няма го слънцето. ...
Тази вечер тъмнината се облече в
лунно-сребърна безумна рокля...
Разхождаше мислите си самодоволно
с празни очи на безкрайно високи обувки...
Намерила малка бутилка уиски ...
Додето отмине сърдечният студ, дотогава ще зъзнат дърветата.
А далечни слънца ще огряват ъглите на някакви странни раздели.
Ще печеля трошици разбиране, че студено е, но пък е светло,
и това е навярно достатъчно. Щом съдбите си вече сме сплели.
Ще умират надежди, затиснати от бездушната завист на вр ...
Не питай как. Не се грижи защо.
Нима са важни начинът, причините?
Щом всичко, както казват, е любов,
не стеснявай с дефиниции обичането.
Какво ти пука колко, докъде? ...
Казват че една жена трябва да има мъж,
мъж който да я обича.
Казват че една жена трябва да внимава,
защото всички наоколо се опитват да я заблудят?
Също казват и че леката жена, не е жена а курва. ...