Целта на днешната ми работа,
е да докажа: „Колко съм човек.“
Задачите, които изпълнявам,
са равни на лицето ми отвред.
Допускам хипотезата: „Да бъда!“ ...
Хоризонта и Нощта...
... Пак късна вечер вееше небрежно
с дъха на поривисти ветрове,
аз гледах хоризонта как изчезва,
и нощ отмъква всички брегове... ...
Разбираме се двама с теб сега:
било до днес каквото то било е,
доплaваме във утрото брега
под грохота неспирен на прибоя
вълните ни преди да потрошат ...
Тъпо е, драга, да си пълнежът,
да си памукът, който нареждат
около стъклена фина играчка
и ти се иска чак да заплачеш,
чак да му ревнеш до небесата. ...
Не обелвай и дума за обич! Мълчи!
Аз в сърцето си нося пираня -
разфасоващи зъби зад кротки очи.
И не искам със теб да я храня.
Тя е гладна за обич и за добрина. ...
Листата запикираха към ниско
подгонени от есенния вятър
и ти до мен пристъпяш все по-близко
до рамото, в поднебния ни шатър.
Декорите намятат одеяла ...
Понеже във очите ти съм трън,
реших да си отида от живота ти,
настана мрак и суматоха вън,
от ужас потъмняха даже сенките.
Понеже любовта е писък луд, ...
На изгарящата хладно сърцето ми
Достигаме ли се в сивеещите дни
и през решетките от мигли на очите...?
В недосънуван сън оставаш само мит.
Непеленгован и зовящ ме писък. ...
Залез
Пурпурен залез накрай земята изтлява,
светлина и мрак разделят света ни на две,
дали в този миг само денят отминава,
или с него си тръгва и нещо от теб… ...
Октомври разроши перчема на залеза,
а порижавелите дъбове затананикаха
мелодия за любов...
Залутани - всеки по свои мечти,
недокоснати от звездопада, ...
Тази рижа особа ме гледа под вежди.
Усмихва се. Злобно. Пилее надежди.
Знае, че имам нощи безсънни.
Че в сърцето е зима, а в очите ми – стръмно.
Ръка не подава и поглед извръща. ...
Обичам те сега, когато си далеч.
Обичам те сега, когато съм сама.
За теб може би я няма любовта,
но тя гори в нашите сърца.
Обичам те както в първия ден, ...
Наздраве, Куш! Я, изтрий сълзите!
Погледни се, още имаш време,
преди да тръгнеш в оня път последен,
покрит обилно с жълти хризантеми!
Какво ти има? Още караш с двеста ...
И лъжецът знае се ще си измили,
друга приказка подобничка на тая.
Толкоз много дами и принцеси,
лъжеца лесничко извая.
А ти нещастната девойка ще се мръщиш, ...
Вечер край морето....4
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират- карат се, вървят...
Съвсем типична за живота двойка
във търсене на своя, собствен свят... ...
Целунати от слънцето притихват ветровете
и крият се зад хълмовете там далеч,
загръщат се в пурпурно обляни върховете,
а някъде над тях чертае диря самолет.
Позакъснели птици помахват със крилете ...
"Обич" - дума незнайна, чудата.
Дума внедрена в на човека главата.
Дума разбирана от всеки различно.
Дума описваща нещо епично.
Дума причинявала войни, ...
Една... две... три... години отлетяха,
а есените още са си същите.
Под думите листата пожълтяха.
Заключихме сърцата си във къщите.
Намразихме си всичките вини, ...