ЛЕБЕДИ
Като речния пясък, изтичащ през шепите,
моята весела пареща младост отмина –
слушам днес на листата изсъхнали шепота;
не листа ме затрупват, а сухи години. ...
Слънце. Горещо лято. Пек.
Изпотени тела, които се блъскат в мръсния автобус.
Всички мрънкат. Всички се потят.
И какво ти идва да направиш след това?!
Да си вземеш душ... ...
Добре дошъл на масата за двама,
не бързай, нека пием по едно (уиски),
учудено ме гледаш? Груб си станал?
Вода да пия със лимони писва...
И знамето на старта съм развяла, ...
Метлата започва поредна игра,
отново замита прашасали листи,
участваме даже със теб, госпожа,
така че не питай кой после ще чисти.
Павета и хора пак стават едно, ...
Запази в целувката си вятъра -
скитникът, намерил твоя дъх.
По-добър от всичките приятели -
той ти даде и небе, и връх.
Верен до последното ти влюбване ...
С камшика две звезди съм ти обрулил,
болката превърнал съм във тишина,
в която даже вятърът ти ще ме чуе,
че за мен ти си повече от жена.
Ти си във чашата кафе, когато ставам сутрин ...
Безжизнени очи ме гледат насреща,
човекът е жив, но духът е заспал
и гледа ме тъпо опулен отсреща
той нищо от животът си не е разбрал.
Бит и материя са всичко за него, ...
За теб
Бавно, леко и страстно, страста от нежните ти ласки се спускат надолу по топлото ми тяло, а нежните ти целувки предизвикват в мен най- скритите ми мисли….
Но нима това е реалността или
е болката при мисълта за твоята тъй нежна, страстна и одухотворяваща душа...
О, прекрасна ми милейди, това е ...
Аз знам, че си жена и твоят свят
със мъжкия ми огън ще воюва,
ще ме разпалва с галещ аромат,
в съня ми тиха нежност ще вълнува.
Жена съм и попаднах в твоя плен, ...
Успешните хора усмихнати крачат,
прегазват подробности, ненужно не плачат –
не се ръководят от чувства и страсти,
но, имат желания огромни и властни.
Успешните хора са твърдо нормирани – ...
Прибира вятърът нашарените ветрила.
За кратко се усмихва и скрива се
дълбоко в пещерите.
Прокарва лък по мачтите крайбрежната тъга.
Настъпва тишина и скука… ...
Сърцето ми мъжко не е от стомана.
Душата ми болна - завита в памук.
Във мен не отеква гласът на камбана.
Оглеждам се често, не правя напук.
Очите ми гледат, но всичко не виждат. ...
Розови спомени от сивкави дни,
мятам се нощем, не ми се спи.
Милувка нехайна по лицето гори,
така не разбрах, че идва краят почти.
Светят улични лампи, мъждукат навред, ...
Отворени врати
Не умирай, любов! Не оставай на прага ни,
като куче, забравено в късния час!
И какво, че с проскубани лапи си,
че си с грапав език - пазиш неистово нас! ...
Колко спомени пазят тези напукани длани,
колко сълзи са избърсали?!
Колко радости са понесли и колко измами,
колко ли пъти тебе са търсили?!
Колко ли пъти в молитва се сключваха ...
Не разбрах как по пътя променят посоката думите,
как след цвят медоносен ме жилят с отровни стрели
и кога от гласеца на славей в шубраците гъсти
непонятни засъскват и стават досадни и зли.
Зная – страх те е да говориш, щом чисти не можеш опази ...
Като призрачна светулка в тишината
фас далечен някъде трепти...
Тъжно някак гледа Го Луната,
но сърцето Го боли. Мълчи.
Тази нощ от него Тя си тръгва ...
Президентът, казват, бил е отговорен.
Казват, тъй говорят, бил е.
Бил е, ама друг път.
Този президент е договорен.
Договорен и обича само да говори. ...
Ще бъде дъждовно в очите ми днес и порои над мен ще валят...
Не си виновен нали, така ти е лесно, характерът ти е просто такъв.
Ще бъде дъждовно, не ми се сърди, че мрак съм събрала в гърдите си,
вали само щом нетърпимо боли... Нетърпимото пуснах във дните си.
Нетърпимо ми стана, когато реши да си т ...
Когато чалгата, нахлула в парламента
е повод за протестите в страната,
от четвърт век - натрупани моменти,
само болка лепне по душата.
Когато ни лишават от култура, ...