Живее в мене семчица бодлива.
Усещам я как бавничко покълва.
Мъгливите ѝ ласки ме обвиват.
Или пък шепнат тайнства като влъхва.
Понякога кълничето изчезва. ...
Защо са ми? Защо са ми куршуми?
Аз жива съм, но вече не усещам
ни допир лепкав на обидни думи,
ни полъх нежен на любов гореща.
Защо са ми? И тъй се мъча доста. ...
Бях заспал на плажа, когато внезапно се събудих.
Събудих се от вятъра, който ме прегърна.
Прегърна ме с твоята прегръдка.
Събудих се от палещото слънце, което ме целуна.
Целуна ме с твоята целувка. ...
Среща в „циганското” лято...
Аз на Живота в „циганското” лято,
Жена разкошна срещнал бях веднъж-
полата ѝ бе вдигнал палав вятър...
О чуден миг!... Омаята задръж!... ...
Заглавие и идея - от Скорпиънс
Изпрати ми ангел – да ме пази,
да ме чака и да ме обича.
Да отблъсква подлости, омрази,
само светли чувства да привлича. ...
Спусна се мрак, нощта настана
и изведнъж какво ли стана?!!
Капки дъжд, заплака май небето,
а под дъжда самотно бродеше детето.
- Боже!!! Гръм и в миг светкавица ...
Досадна е отново самотата
Всяка вечер ме преследва в тъмнината
Искам да избягам сега или веднага
Опитвам се, но оплитам си краката
Падам, но отново се изправям ...
Ако тази нощ само със мен споделиш,
в непонятен див транс ще танцувам,
ще ме скриеш в магията - странен дервиш -
на очите си – моята лудост...
Медитирам във чувствата - тяло и дух ...
Притихнали са улиците тъмни,
звездите сякаш си мълчат и те,
а колко тъмно и как хладно вън е,
като в нечие ограбено сърце!
Притихнали са сградите големи, ...
Отново си далече. Непрекъснато.
И устните ти оцветени в бледосиньо.
Как искам те сега и те прегръщам,
макар че никога не съм те имал.
Изтлеяха на кладата душите ни, ...
Когато си тъжен, и аз съм такава.
Усещам твоите чувства, мисли, копнежи.
Чувам те, дори и звук да не издаваш.
Мислиш си, че никой не ще забележи.
Но аз забелязвам и оставам. ...
... научих се да прощавам,
научих себе си за всичко да виня,
показах, че се предавам,
когато трябваше да бъда силна!
... дали морето, заливайки ме с обич, ...
Поет е тоз', кого' не са оставили да падне.
Дългът поет е, и вината е поета.
Поема всеки ден към пропаст подир пладне,
за да се роди отново
в мозъка на някой зъл поет.
На края на думите
В безброя от думи разбрах, че и те си имат край
и ето ме, стоя на него, безмълвен със зашитата уста...
... А гледката е просто амфаза на гърба ти -
отдалечаваща се в улицата разплакана жена. ...
Затварям очите си и съм в свят,
в който пак сме двама,
и пак потъвам в очите ти небесни,
и пак глава на силното ти рамо скланям...
говоря си със теб аз всеки ден ...
Аз вече си платих, и то със лихви,
това, че дръзнах да те заобичам.
Приготвяй си най-свидните молитви,
защото днес навлизаш в нова притча,
в която пак си главният участник, ...
В живота срещат се такива драми,
когато с някой хляба си делиш,
подритва те, като захвърлен камък,
сякаш искаш да му навредиш.
И чувствата ти сякаш че изстиват. ...
Обичам, когато върви с една наперена...
почти животинска походка.
Сякаш целия свят му принадлежи.
Обичам, когато ме погледне
с тъмните си мрачни очи. ...