Ти ще търсиш сълзите ми в изгреви,
а те бели зрънца във поля,
ще са мокри в тревите с очите ми,
и превърнати в тънка роса.
Ще потърсиш и нявга сърцето ми, ...
Понякога съм като мъничка русалка -
Непослушна романтичка,
Излязла от уюта на сините си дълбини,
Поседнала на бряг измръзнало самотен,
Търсеща в света на хората, ...
Животът минава, времето тихо тече...
вървя аз по земния път бавно,
но нещо в мене гори...
нещо красиво от мене си тръгна...
времето не лекува... уви... ...
С вкус на раздяла
Ръцете ти не топлят както някога
и устните ти толкова безвкусни са.
На пръсти се изниза снощи лятото,
събудих се под облаци намусени. ...
В сумрака пуша тъжничко засмян
и мисля си за моята любов проклета...
Копнежи празни, празен блян
са най-голямата отрова за сърцето!
Затворя ли за миг очи, ...
Добрата в мен наистина е мила.
Понесла би и крясък, и шамар.
Дори за миг не би те укорила.
Такава си е тя. Направо дар!
Такава си е - всичко опрощава. ...
Безпътна като просяк сляп
от самота разнищвана изгарям.
Съчувствието ти – подхвърлен хляб
с трохите си горчиви ме задавя.
И бледа като лунна светлина ...
Приижда мъглата в последния пристан – душите ни.
Сприи се втурват в мисълта ни – и суркат дикани.
Тъмнина, след която светът ще застане на прицел,
е на път да превземе последната жертвена граница.
И понеже приспа неуморния страж в умовете ни, ...
Ако попитам вятъра за теб, ще чуе
моя нежен и приветлив зов,
ако опипам пясъка, ще ме обуе
в залеза на морската любов…
Но щом те теб попитам, ми затваряш ...
Две са те, а цяла се наричам,
две докрай различни сили,
първата, душата крехка на момиче,
другата, жена със страсти силни.
Момичето, което знае само да обича, ...
Вятър в партитурата
Предай нататък, цяла ме раздай,
пръсни ме на парчета, като чаша.
Не са ми нужни празните слова,
когато се отнасят за душата ми. ...
Сънувай ме, като дива къпина.
Нека лепнат от сладост устните.
Нека ръцете ми да те имат,
а близостта да разгаря чувствата.
Сънувай ме, като ездач на коня. ...
Лунна светлина
Лунната светлина ти видя и тръгна към нея със затворени очи!
Защо не видя пътя към реалността - там бяхме ние!
Сега далеч от нас, но винаги в сърцата, щастлива ли си ти, кажи,
и моля се аз добре да си ти!? Не искам болка да чувстваш - достатъчно изтърпя, не искам тъжна да си ти - радв ...
Опитвам се да бъда човек с ценностите на миналите и сегашен век.
ЧЕСТНОСТТА е бисер в човешката душа, тя е част от нашето възпитание.
Понякога донася ни много страдания.
За мен истината е една, макар имала е няколко лица.
Да бъда честен пред мен самия с добрите хора в богатство и немотия. ...