Неизбежността не значи безизходица –
често няма лесни изходи.
От безчестието прозира Богородица –
в плащ от неспестени истини.
Трудно се гледа напред, без посока, ...
Първа пролетна разходка
Във първия ден от пролетта
за пореден път разбрах колко хубав е света.
Със стъпки бавни привечер вървях,
за първата си пролетна разходка ...
Липсват ми първите седем години.
Седем по седем е равно на зрялост,
седем без седем е равно на нищо,
а нищото кръгче е - значи е цялост.
Липсват ми първите седем, прости ми. ...
На майките на починалите ми съученици
Когато ги срещна, очите избягвам,
в тях няма живот и надежда.
И нещо душù ме, коварно ме стяга –
все спомени, както изглежда. ...
За едни е двата лева в портмонето,
мъдрещи се нашироко.
За други дървеното чекмедже, в което
са скрити спомените на дълбоко.
За едни е старият часовник, ...
През зимата, в топлите дрехи обгърната,
как искам тогава до теб да се сгуша.
Замръзнала нежност, от обич възвърната,
отново сърцето горещо да слуша.
През зимата, в тежки ботуши обута, ...
А аз съм друга. С всяко неразсъмване.
И с всяко новолуние съм същата.
Във полунощ звездите ми са сънени
и капят керемидено по къщите.
Бездомно псе заплита стъпки в мрака ми ...
ЩУРЕЦ И МРАВКА
Приказката стара за Мравка и Щурец-музикант,
разказана сега от мен във по-друг вариант.
- Бабо Мравке, где така
тръгнала си с таз торбичка? ...
Измисли ме. Създаде ме със нежност.
Без упражнения. Без чернова.
Получих ти се както ме поиска.
В реалност ме превърна - от мечта.
Извая ме. Направи ме красива. ...
Аз няма да си ида от света.
Ще си отиде само част от мене –
една нетрайна външна суета,
която е за тленност отредена.
А другото -– дълбоко вътре в мен, ...
Потайна нощ прегръща пак града,
светкавица една разделя ни сега
и като слънце своята луна
не спирам да те търся по света...
А ти си там, а после тук, ...
Ах, как обичам интернета бавен,
тъй дълго да крачи по пътя славен,
съобщения да не изпраща,
човек да кара за главата да се хваща!
Ах, как обичам интернета бавен, ...
Стъпка по стъпка, зад теб постоянно,
винаги зад гърба ти, а никога заедно.
Уморен съм, мила, мощност вече нямам,
шепот от сърцето чувам, съдба в ръцете да взема!
Права си! ...
Като мъниста се нижат годините, тази вечна огърлица живот. Така си изнизаха - сините дни на младост, тъга и любов. Със радост минавай през дните си, не отстъпвай пред лошо и зло, още по-силно обичай мечтите си, дори с натежало от грижи чело. Вместо речи, похвали и песни, мила мамо, ти давам слова, д ...
И нека да не бъдем ние вечни
в изстиващия миг на вечността.
И нека да не сме така далечни,
тъй-както е далечна верността.
И нека да сме сенки сред безмълвие. ...