Заглъхнала съм сляпо - няма във следтебие.
Поръсвам се отгоре с непрогледен мрак.
Главата си люлея в някакво безвремие,
подгизнало от спомени и скреж. И сняг.
Размърдва се заоблен, нежен, топъл спомен. Аз ...
За нежност копнее ми душата,
за добро, красота и нирвана,
ела при мен, дете на светлината,
излекувай в сърцето тази рана!
От теб сласт не искам аз, ...
Но е тъжно такова обичане -
аз - тебе, ти - нея, тя - друг.
Все невъзможните гари пресичаме -
ти със любимата, аз със съпруг.
И са глупаво-смешни законите: ...
Не пиша стих и епиграми
Събудих се и в петък. До неделя
ще драсна пак за тебе някой стих,
във който няма дума да обеля
как в липсата ти снощи се напих. ...
Разгневени старчета, безразлични млади.
Всички сме канарчета. Вълци пасат стадото.
Има днес побратими Мунчо идиота.
Още век ще патиме. Сложен е живота.
Стрижат ни, доят ни. Ние кротко блеем. ...
Кой си ти бе, човече, избрал да не бъде Човек?!
И опрял пистолет до главата ми гледаш мистично.
Имаш твърде внезапни очи - за крадец и дете.
Нито много добри, нито толкова зли и всевишни.
За какво са ти моите свършени левчета?! Виж, ...
В картината пред теб ще се родя,
от пламъка на твоята стихия
и цвето-трепетно ще разцъфтя,
докосната от живата магия.
А слънцето над нас ще влива жар ...
Притисни ме силно да не мога да поема дъх (акростих)
🇧🇬
През прозореца надничат слънчеви лъчи…
Разпръскват се сякаш хиляди пъстроцветни дъги.
Изливат се като дъжд от устните ми думи
Такива, каквито не съм предполагала, че съществуват в ума ми.
Изненадващо добре звучаха те на глас ...
Сърцето ли? Захвърли го на пътя.
Небето струпва облаци. И мрак.
Сама побягвам. С болката се мъча -
душа безпомощна, душа - сирак.
Пътеки по света - безкрайни, ...
Вече не останаха сълзи,
а само болката в горките ми очи...
Вече не ме е страх,
само търся отново пътя, по който да се върна...
Вече не изпитвам мъка, ...
НЕВИНАГИ И ПОНЯКОГА
“...дважды два не сразу сто.”
Борис ПАСТЕРНАК, “Высокая болезнь”
О, две по две невинаги е шест,
не изведнъж, не просто тъй – случайно. ...
Луната се затули зад черната скала
и може би затуй наоколо е тъмно,
а ние с теб все още под старата бреза
се гледаме в очите тъй безумно.
Натрупани години като канара ...
Преди да се науча да живея
във този луд, комерсиален свят,
бях божа птичка, често пеех
и исках да докосна всеки цвят!
Прескачах чужди, каменни огради, ...
Подмятано от вятъра се носи,
тук се закачи или пък падне там...
Пухчето вниманието си проси,
така е, кой ли иска да е сам?
Осъзнатата любов тренира ...
Тя е жена, която ти дава надежда,
изгубената пролетна усмивка;
изпълва сърцето ти със нежност,
в самотната нощ - ярка звездичка.
Жена, която разпръсква ти мрака, ...