Аз съм само река – отразила света огледално,
водна нимфа душата ми – болка по пътя влече.
Щом звездите свещици в небето среднощното палнат,
се надпявам до съмнало с някое тъжно щурче.
Аз съм само река. Постоянството камък оглажда. ...
СПОМЕН ЗА МАМА
Тя стои и ме чака мълчалива на къщния праг.
С побелели коси и смалена от есени фигура.
Тя е птица, която ще се срути във първия сняг.
И ще маха за сбогом ...
Така дойде на този свят - той те целуна,
а ти изплашено отвърна му със плач.
Сега са други времена - целуваш изгреви,
с вятъра летиш, рисуваш с мисълта звездите,
ожулените колене отдавна заздравяха. ...
Рефрен от стара песен па̀рва сърцето
и завърта се времето наобратно.
Оживяват спомени – ето ме с младо лице,
двайсетгодишна и всичко е цветно, омайно.
Пак с трепет се вглеждам в лазура небесен, ...
Ф А Л Ш И В А Т А Ц А Р И Ц А 3
В Природата се всяка грешка наказва,
времето за поправки е неограничено,
а ресурсите в Нейната пазва
чакат,раждането на гениите. ...
Изгубена из някъде разхвърлените листи
на вече изразения копнеж ...
Опитваща се, някак безуспешно, да изчисти
на сърцето си заветния трептеж...
Съграждаща около себе си около себе си стенички търпение и кротка тишина ...
Сърдит ни е навярно месец май,
студенина тече в душа и тяло,
дано завърши с малко хубав край,
защото нямаше добро начало.
Не знам дали в задявката на Бог ...
Изразих свободно мойто мнение,
но извършил май съм престъпление.
Да си творец оказва се не е лесно,
трябва да те коментират все отвесно.
В права линия и както ти желаеш, ...
До гуша всичко ми дойде!
Реших чрез рими да го кажа…
Доброто свежда своята глава,
а злото крачи гордо по паважа.
Лицемерните се перчат със достойнство. ...
Явявам се във сънищата ти вълшебни,
явяваш се във моите и ти,
там , в хоризонтите безбрежни,
където любовта безгрижна си гори!
И няма бързане и телефони, ...
Ф А Л Ш И В А Т А Ц А Р И Ц А 2
Всичките войни,които продължават и днес,
поддържащи дебита на реките от кръв,
послания не изпращат към Космоса за прогрес
и не късат с дивашкото минало пъпната връв. ...
Вървя със плахи стъпки по земята,
която някога над мен ще тегне.
Уж нямам поводи за срам.
Порокът ми е, че съм беден.
И се ослушвам като в чуждо място, ...
Към утрешният свят Светликът плува
в пространство на небесни океани
и с днес завинаги ще се сбогува
погалил миналото с топли длани.
С лъчи последни във вечерен час ...
Тук светлината е някак друга.
И въздухът е свойски,наш.
Тук любовта трябва да се заслужи!
Такъв е той,тракийският пейзаж.
Тук нощите ухаят със липите. ...
200 ТОМА ПОЕЗИЯ
... не вярвам някой ден да съберат туй, що съм го написал, в 200 тома,
а в тях ще бъде целият ми свят – морето, плажът, Варна, вълнолома,
една сребриста люспа от сафрид, полепнала по пръстите ми груби,
девойките на гърбавия рид! – които в светли залези съм любил, ...