Poetry by contemporary authors
Тайната на морския лов 🇧🇬
които носят скритите тайни и съвестта им ги гризе!
Вярно ли, че са гризачи?Или слепи прилепи в тъма?!
Че подире ти се влачат на буксир с проядена кърма...
Вземат че ти пристанат на някой остров вдън море. ...
Печене на есенен пипер 🇧🇬
... комшията под мен пече пипер, дебел червен пипер върху оджака,
и тихичко в небесния безмер димът с канапче сякаш дърпа мрака,
във дворчето тъй сладко зауха във сумрака! – от печените чушки,
че две съседки в цветната леха се сринаха пред мене не наужким ...
Расте 🇧🇬
на пълното си място небесата.
И облаците слагат вратовръзки...
Расте навътре тихичко душата.
По гръбчето на циганското време ...
Какво ни чака зад завоя там 🇧🇬
кола, поела на далечен път
с надеждата съдбата да я пази
от състезатели, що покрай тях летят.
По пътища, где нявга с волски впряг ...
Раздвоение 🇧🇬
Не виждам огромен,някакъв смисъл,
толкова нахъсано да продължавам,да пиша.
"Да,ама не",замислено,си понякога викам
и продължават да се нижат моите четиристишия... ...
За студените хора 🇧🇬
породата
на студените хора.
Дето все по работа
тичат. ...
Между вчера и никога 🇧🇬
лежаща върху коленете ти?
Днес сякаш малко по-объркано
блуждае покрай тебе времето.
Къде оставих кърпата ...
Атлазена сплитка 🇧🇬
В мен вечерният здрач е надраскал
седем есенни кратки двустишия.
Остави ми последната ласка –
без която не мога да дишам. ...
Imagine 🇧🇬
... събрах ти седем кестенчета, мила, че да ти шушнат тихичко зимъс,
когато ревне зимната годзила – и няма жив човек околовръст,
четвъртото е малко наранено – от сблъсъка му с мокрия асфалт,
но тихо му изпях „Imagine” с Lennon, докарах го дори със твоя алт, ...
Дух в мъглата 🇧🇬
дух ли си, химера ли си странна?!
Може би съдбата ми си зла –
как ли ти наоколо попадна?
Толкова отдавна беше в мен – ...
Въртележка 🇧🇬
Царичина, Ванга, Елисавета Логинова,
Лонгин от Голгота, а на кръста прикования Господ –
въртележка многовековна, сбрана в едно мигване
във Вселена Безкрайна, пращяща от Мощност... ...
Печални, светли и добри 🇧🇬
... край премалялата река върбичките се изрусиха,
и ме подхвана под ръка, тъй мила! – есента ми тиха,
далечно слънце затрептя в отнесените ѝ зеници,
и аз си замълчах, а тя над мен развихри ято птици, ...
Перспектива 🇧🇬
ще измами души себеподобни,щом носи залези красиви?
В нощта,преди отново да съмне:звезди греят тревожно...
Нима неизвестното ще отмъкне светлината възможна?
И само прехласнатите поетите,ще ни обещават утрото ...
Търси се Армагедон 🇧🇬
е потънал човешкия род!
Обвинява животни - в чудовища,
а душата си храни със зло...
И пирува, вторачил се в чашата, ...
Утро във Варна 🇧🇬
... а варненският ден започва в пет,
поне за мен – на пейката позната –
с парче сапун и ножчето „Gillette”
клошарите се бръснат на чешмата, ...
Колко пъти 🇧🇬
Колко пъти се влюбвах във тебе –
във очите ти с цвят на сапфир?
Заблестели във синьото време
и донесли в душата ми мир. ...
Към моя месец 🇧🇬
Тишината неистово пари.
Аз под сянката знойна за минута се спрях-
предложих им преговаряне...
Борбата си беше жестока война. ...
Летни мигове 🇧🇬
изгревът оставя дири–
розови и после златни
в нежна лятна необятност.
Търся те и те намирам, ...
Безвремие 🇧🇬
слънцето е прикрепено
за небето
Сенокос 🇧🇬
през полето,
проклетото.
Дето на дядо ми
взе душата, ...
Прелюдия за още 🇧🇬
да те обичам огнена
и вятърно категорична,
в рехава шума заровила
луди котета до ушите, ...
Където спят душите 🇧🇬
Нощта е мъртво тиха,
студено неприветлива,
и слепи са браздите на синята луна.
Градът в заблуда спи, ...
Тишина 🇧🇬
мисли и чувства, и хора;
хора без чувства и хора без мисли,
свят без стени и подпори.
Бездни, простиращи поглед сиротен, ...