Poetry by contemporary authors
Упорство 🇧🇬
Кучетата си лаят, а керванът продължава да си върви,
все още никой не хвърля камък по безплодно дърво,
Истината постоянно затрупвана бива с лъжи,
все по-трудно достояние е смисълът на истинския живот. ...
Непоискано добро 🇧🇬
каквото и да си ми взел,
знам, че непоискано, доброто
наказват с ешафод.
Отсичат му безмилостно ръката, ...
Навярно е игра 🇧🇬
Игра
Как искаш, но се случва
Един и ти вярваме си
към блясък от звезди ...
Гробища 🇧🇬
подминал къщния квартал,
съзирам гробищата тихи
с кипариси под полъх вял.
Параклисът, скамейки каменни ...
За нея Господ точно в пет звъня 🇧🇬
Той е стар и ръждив, със стрелка от артрит изкривена.
От години в долапа държи го, ей тъй, за адет.
Във вързопа от грижи не помни една споделена.
Подранилият изгрев я буди със първи лъчи. ...
Поглед на дете 🇧🇬
... най-смисленото време е, което си го живял със книга – и с дете,
щом показалец вдигнеш към небето, звездите нека с теб да прочете,
душа протегнал в благата си дума, стори му мъдър погледа за миг
и нека Господ води го по друма, че краят ей го, де! – на хвърлей вик, ...
The Woe
His oldest son to bring some wood.
The peasant showed the forest end
And taught his son for his own good
To take an axe and the old cart ...
Есен в есента ми 🇧🇬
когато слънцето във меден цвят
от всички хора и скучаещи балкони
при мен се спира в малкия ми свят,
когато в кратката си мимолетност ...
Дуалистично 🇧🇬
"Тъй лесно е за теб на този свят!
Живееш в своето блаженство
живот на много радости богат.
А аз нещастен бродя по света, ...
Дъждовен благослов 🇧🇬
градът запалва светлини,
лукаво мами минувачи:
„Не стой зад къщните стени,
излез на въздух, погледни – ...
Най-сладката беля съм аз 🇧🇬
но пък колко сладко гукам...
Накрая всички гушкат мен
забравили, че хич не слушкам.
И усмивката ми е голяма, ...
С тежест на крайъгълен камък 🇧🇬
Когато обитаваш дадена територия
и преражданията ти са ярки,сложни и пъстри,
встъпваш с единтичността си в история,
в която фениксът вечно възкръсва. ...
Първият есенен дъжд 🇧🇬
Небето върху Варна се нагрочи,
изсипа в парка тонове вода,
и кметът тротоарните си плочи
излезе да намести под дъжда, ...
Eдно дете на Мировата скръб 🇧🇬
Навярно стар, далечен мой предтеча
венчал ме е за Мировата скръб?
Живея си – и никому не преча –
и никому не съм обръщал гръб. ...
Светът е стих от стар, прастар рефрен... 🇧🇬
отвъд блестят сто хиляди искрици!
Прилича ли сърцето ми на съд,
събрало обичта на две зеници?
За миговете силен земетръс ...
*** 🇧🇬
Разбий го на парчета най-добре.
Прегърни съдбата си,
не се разминавай със нея!...
Не се залъгвай! ...