Poetry by contemporary authors
255.6K results
На арабското гадже от Средиземноморието 🇧🇬
“Защото всеки арабин има както огромен нос, така и огромен порив да си играе с женското сърце.”
Той си лежеше и носа го сърбеше
вика си - да вземе да се почеше!
Тука ръгне, там ръгне -
носът му рѐче да кръвне! ...
Той си лежеше и носа го сърбеше
вика си - да вземе да се почеше!
Тука ръгне, там ръгне -
носът му рѐче да кръвне! ...
745
1
2
По пътя 36 🇧🇬
Думите се леят през върха на химикала ми
и се стелят забързани върху белия лист,
на мозъка клетките в забързана надпревара
ваят на Истината поетически Обелиск.
Процеса наблюдавам аз отстрани ...
и се стелят забързани върху белия лист,
на мозъка клетките в забързана надпревара
ваят на Истината поетически Обелиск.
Процеса наблюдавам аз отстрани ...
405
Балкон 🇧🇬
Един от многото… Съвсем обикновен.
Приличат си досущ в квартала.
Тук изгревът събужда моя ден.
В панелна рамка слънцето узрява
като оранжев плод насред кашпѝте, ...
Приличат си досущ в квартала.
Тук изгревът събужда моя ден.
В панелна рамка слънцето узрява
като оранжев плод насред кашпѝте, ...
632
4
15
Смях през сълзи 🇧🇬
И се стоплих между хора
с натрошени съдби.
И се учех как да крия
със усмивка горчиви сълзи.
Те не казват, колко страдат, ...
с натрошени съдби.
И се учех как да крия
със усмивка горчиви сълзи.
Те не казват, колко страдат, ...
494
Край реката със златните рибки 🇧🇬
КРАЙ РЕКАТА СЪС ЗЛАТНИТЕ РИБКИ
... от дерето със кисели шипки, с жълта сламка в беззъби уста,
край реката със златните рибки сурна чехли към мен есента –
дъх пое, на тревата поседна, хвърли камъче в подмола тих,
сякаш беше дошла за последно да ѝ вържа две панделки в стих, ...
... от дерето със кисели шипки, с жълта сламка в беззъби уста,
край реката със златните рибки сурна чехли към мен есента –
дъх пое, на тревата поседна, хвърли камъче в подмола тих,
сякаш беше дошла за последно да ѝ вържа две панделки в стих, ...
462
2
2
"Нека да е лято" 🇧🇬
" Нека да е лято",
ала кога ще стане хладно?
Днес яйчица ще си пръжна
на ламарината външна.
И уж ветрец полъхва, ...
ала кога ще стане хладно?
Днес яйчица ще си пръжна
на ламарината външна.
И уж ветрец полъхва, ...
674
2
Докато не дишам 🇧🇬
В онези паузи между всяко вдишване,
в най-тихото на всяка тишина,
дълбоко в дълбините на безкрайното,
откривам те, окъпана в луна,
така вълнуваща, единствена, лъчиста, ...
в най-тихото на всяка тишина,
дълбоко в дълбините на безкрайното,
откривам те, окъпана в луна,
така вълнуваща, единствена, лъчиста, ...
692
1
2
Залез 🇧🇬
Когато слънчевият лик се скрие,
а облаци покрият небосвода осветен,
тогава мрак освирепял душата ще покрие,
а очите ще потънат в сън опиянен.
А пък ази скитам на площад оживен, ...
а облаци покрият небосвода осветен,
тогава мрак освирепял душата ще покрие,
а очите ще потънат в сън опиянен.
А пък ази скитам на площад оживен, ...
546
Симбиоза! 🇧🇬
.........................СИМБИОЗА.............
Молив,лист хартия и ето...., нанасям вътрешния си свят,
дори около мен да е всичко "нереално"... в пълен обрат!
Симбиоза между тишина и душевен мир...ценно неизмерим,
Горски свят,птичи гласове..лек за душата.....миг неуловим!? ...
Молив,лист хартия и ето...., нанасям вътрешния си свят,
дори около мен да е всичко "нереално"... в пълен обрат!
Симбиоза между тишина и душевен мир...ценно неизмерим,
Горски свят,птичи гласове..лек за душата.....миг неуловим!? ...
930
1
А мен не ме мислѝ 🇧🇬
На Мимо
Приятелю, очите, само те
останали са същите, сияйни.
Стоя пред теб по-дребна от дете,
в юмруче стискам всичките си тайни. ...
Приятелю, очите, само те
останали са същите, сияйни.
Стоя пред теб по-дребна от дете,
в юмруче стискам всичките си тайни. ...
582
1
3
Снегът като забрава, сън и спомен 🇧🇬
СНЕГЪТ КАТО ЗАБРАВА, СЪН И СПОМЕН
... къде се губя толкова лета,
нима из светове, в които няма
да седна пак край своя стар баща,
да се заровя във купа̀та слама, ...
... къде се губя толкова лета,
нима из светове, в които няма
да седна пак край своя стар баща,
да се заровя във купа̀та слама, ...
628
3
4
Само от външната страна 🇧🇬
Капки дъжд се стичат по стъклото,
разминавайки се, правят пътечки,
неочаквани лабиринти,
капки отложено щастие
/вместо похотливите стъпки на тъгата/. ...
разминавайки се, правят пътечки,
неочаквани лабиринти,
капки отложено щастие
/вместо похотливите стъпки на тъгата/. ...
778
Без анестезия 🇧🇬
За болката какво да ти разкажа,
по-скоро ме подсеща, че съм жив.
Изплаках я в размер многотиражен,
не ти бе важно кой е прав, кой крив.
Хвалѝ се с мойта бяла лековерност, ...
по-скоро ме подсеща, че съм жив.
Изплаках я в размер многотиражен,
не ти бе важно кой е прав, кой крив.
Хвалѝ се с мойта бяла лековерност, ...
674
По пътя 35 🇧🇬
П О П Ъ Т Я 35
Помня бабите и дядовците си,
помня и себе си като малък,
в мигове от спомените откраднати,
се виждам,как към настоящото Сега бягам... ...
Помня бабите и дядовците си,
помня и себе си като малък,
в мигове от спомените откраднати,
се виждам,как към настоящото Сега бягам... ...
392
Една дръпка още... 🇧🇬
Една дръпка още пристрастяване,
това е моето жестоко наказание,
да ме изтръгне никой няма желание.
Даване без получаване,
какво бе това страдание? ...
това е моето жестоко наказание,
да ме изтръгне никой няма желание.
Даване без получаване,
какво бе това страдание? ...
635
1
Хайку 🇧🇬
Пролет е.
Вишната цъфти.
И твоята усмивка там...
Зодиакален афродизиак
Везните мои ...
Вишната цъфти.
И твоята усмивка там...
Зодиакален афродизиак
Везните мои ...
699
2
6
Хлябът на баба 🇧🇬
ХЛЯБЪТ НА БАБА
... рисувам в стих прекрасните неща, с които помня къщата на баба –
в мига – преди да влезе във пещта, как кротко във месала втасва хляба,
а баба ръсва стиска брашънце – и мацва го със масълце от шкафа,
и дядо Станко – с грейнало лице – обръща живи въглени с дилафа, ...
... рисувам в стих прекрасните неща, с които помня къщата на баба –
в мига – преди да влезе във пещта, как кротко във месала втасва хляба,
а баба ръсва стиска брашънце – и мацва го със масълце от шкафа,
и дядо Станко – с грейнало лице – обръща живи въглени с дилафа, ...
690
8
7
Раздели ни дъждът 🇧🇬
Раздели ни дъждът
и пред нас той постави преграда,
занемя вън светът,
а капчукът се спусна по нашата сграда.
И сърцето разбра ...
и пред нас той постави преграда,
занемя вън светът,
а капчукът се спусна по нашата сграда.
И сърцето разбра ...
610
4
