П О П Ъ Т Я 22
Отправил целеустремен мечтателски поглед,
към простора на Единственият,Безграничен Безкрай,
с неограниченият му низ от пъстри възможности
свободно се рея над контрастни видения от Ад и от Рай... ...
Боях се сякаш себе си да срещна,
живеех само в песен, или стих,
удобна бях ви, но се промених.
Сега дали съм свята, или грешна,
по вашите аршини? Май не искам, ...
Не взех в ръцете си живот,
проплакал в миг след глътка въздух.
Не бях се радвал на любов,
която да не си отиде бързо...
Не се заклех във вечна вярност, ...
Мамо, сега имам най-много нужда от теб.
Има едно момче, мамо, Едоард.
Знаеш ли, обичам го, мамо.
Нищо,че той ме остави, аз пак си го обичам.
Любов ми е, мамо, любов ми е. ...
Ех, Любов, ти спътница моя красива,
разцъфна сред онзи свенлив слънчоглед…
Помня го още… Него. Погледът. Дивият…
И ситните букви, подредени за теб…
Как чаках да върнеш, себе си с думи… ...
Узряха черешите юнски, мамо.
Натежали са клоните с едри рубини.
Не спира да тежи и в мене… Само
тъгата тлее като пламък на свещ от години.
Животът тече по своето корито… ...
Deep wounds leave scars on our skin
And scars remind us of our past.
There is a certain sense within,
Cause their lessons tend to last.
Scars are expressing our intrepidity ...
Мечтите за това, което нямаш,
нека не пречат на Радостта от това, което имаш,
само тогава ще усетиш Божието рамо,
а след това селфи с Него можеш,да снимаш.
Това селфи е видимо сал за Душата, ...
Бях тих като попска мишка.
Бях жив... и имах чувства.
Бях човек, Боже... праведен едва ли.
Носех вяра... любов, надежда.
И защо... предадох се с тревога. ...
Първи ден на лятото, а някак ми е тъжно.
Да ми се усмихне на мига едва ли ми е длъжно...
Тъй дълго чаках неговата четка
върху платно да нарисува цветната наметка
с утрини безоблачни и залези от злато, ...
на Славка
Ако ви досаждам малко--не го вземайте навътре!
Знам:че ще бъде жалко сивотата да бъде пъстра.
Виж,какво небе лазурно,виж и хората в очите!
Иде ми в душите да се гмурна,но душите скитат... ...
ПЕСНИЧКА ЗА ВЛЮБЕНИТЕ МРАВКИ
... по спуканите мои керемиди си тропа тихо варненският дъжд,
ела при мен, любима? – и ще видиш, отвсякъде погледнато, съм мъж,
стиши се под несръчната ми ласка? – да чезна във очите ти добри,
да те обичам – гола и прекрасна! – додето слънцето се зазори, ...
Косата ми събрала вече скреж
и бръчки по лицето от умора
са скрили в мен сърцето на младеж
все още вярващ във доброто, хора.
Наивността годините не "излекуваха" ...
Тъй както соковете в окосената трева,
изцеждат се в нозете ми по изгрев,
така и думите Ти напоиха ме с роса
и песента им заискря с небесен изглед.
Текат събудени от вдъхновение води, ...
Как утрото мирише на надежда....
Как блести зората в жарна светлина!
Как сладко, като птича песен, ни нашепва,
за една останала, несбъдната мечта.
Блести света с най-ярката завивка. ...
Понякога съм толкова различен, нетипичен
сутрин ставам , нежен , романтичен.
Вечер лягам, нервен, сприхав, подозрителен
а превърна ли се в старец, капризен и критичен-
ПОЧВАМ ДРУГИТЕ, ХАПЛИВО ДА ПОДПИТВАМ: ...
Недей да ми говориш за любов
Не ме прегръщай толкова горещо
Да ме обичаш ти не си готов
от мене търсиш просто малко нежност
Ти казваш, че обичаш ме безкрайно ...
Дори да си подреждаме албумите
с наведена към времето глава,
отишлият си... няма да се върне,
но жив е всеки, който е живял.
Свещица, извисила до безкрая ...
You are so clever, punctual, ambitious,
And you are always playing certain role,
But your reaction is malign and vicious
When something is beyond your control.
You use your politeness to bewitch the others ...
ПРАНЕ НА АНГЕЛСКИ КРИЛЕ
Навярно Бог в неделя ще поспи,
и аз ще стъпвам тихичко – на пръсти.
Окъпан в аромата на липи,
градът недоверчиво ще се кръсти. ...
Мили спомени от далечното детство
пронизват Съзнанието ми като с кинжал
и ми отварят взора с Надежда,да гледам
на Духовността към бъдещият,необозрим пиедестал,
върху който са разхвърляно подредени ...
Горещо е кафето ми - горещо!
Денят пристигна огнен, запъхтян
и носеше за всекиго по нещо.
Цветята ги поля с роса засмян.
На нас донесе повече усмивки, ...