“Страхувай се, душа, от всякакво величие”
Константинос КАВАФИС, “Мартенски иди”
Когато изкачиш върха висок,
над теб са само небесата звездни.
Но и пред трона на самия Бог ...
Дъждът е нежен, слънцето прохладно.
Облаците като гости идват и отиват.
Земята всяка капчица изпива жадно,
свежи кълнове навсякъде пробиват.
Зелен килим на пътя си постлала. ...
Все вали…И вали. И танцува небето,
запокитено в стрък избуяла тъга…
Този дъжд май прокуди пролетта,
там, където,
някой буден сънува полудяла трева… ...
Великден в пътя тука ме застигна
(но май за някой – повече велик)
и в тази нощ аз няма и да мигна
в градчето малко с новия си лик.
На вис се стрелкат светнали хотели – ...
Две сенки, притаени във нощта,
на лунното безмълвие в покоя,
докосват се с души и със тела,
и шепот тих долита - "пак съм твоя"...
Два спомена сега се връщат пак, ...
Не знаеш как за теб съм зажадняла,
за твойте ласки и целувки омайни,
и тоз огън от любов, що в мен гори,
ще ме изпепели
и жажда страстна ме измъчва, ...
И чашите изпихме чак до дъното,
и без наздравица ги пихме,
и двамата седяхме тихо в тъмното,
със шапки и с одеяла увити.
И вятърът свистеше през пролуките, ...
Тайните на любовта
Любовта е красива и коварна,
тя може да бъде нежна и груба,
може да те извиси и да те смаже.
От господар да те превърне в нищожество!!! ...
НЕНАПРАЗНО
Колко бързо пораснах - сега осъзнах...
И животът ми мина на филмова лента.
Колко дълго към щастието свое вървях...
Вече май прекосих седемте континента. ...
Отдавна пазя всичките си тайни,
аз често размишлявам в самота,
така ми е добре и вече зная,
че в жилите бунтува се кръвта,
за себе си не търся милостиня, ...
Научи ме, Любов, как да те обичам тайно,
като молитва тиха да очаквам сбъдване,
да ми стига въздухът без теб. Безкрайна е
всяка глътка тишина преди разсъмване.
И небето е безкрай, а сбирам го в юмрук, ...
В кобалта на притихналата нощ
луната се гримира във червено.
Смехът на сова реже като с нож
на хоризонта дървените вени.
От болката потръпва скършен клон, ...
Сред цъфналите клонки е запяло
едно щастливо птиче в утринта!
През зимата в студа е оцеляло,
а днес възпява с радост пролетта!
Прастара е навярно тази песен, ...
Не вярвайте, че аз съм се изгубил,
дори камбанен звън да възвести,
че с раница на гръб и шапка груба
съм хлътнал зад невидими врати.
Какво отнасям – скърби и неволи, ...