Poetry by contemporary authors
нагоре към стаята 🇧🇬
винаги
тихо
стените ни изпиха думите
прозорците проповядват мълчание ...
Някаква Мария 🇧🇬
И сладки демони са й в косите.
Проклетница е. Повече от тия,
които доста трудно се обичат.
Записва си за срещи и раздели. ...
У дома 🇧🇬
и се връщах все по същия маршрут.
Хиляди желания ми шепнеха, омайни,
и в душата млада внасяха те смут.
Но объркването в миг се изпаряваше, ...
* * * 🇧🇬
Писна ми да вярвам, че ще ми се сбъдне мечтата.
Искам вече да не се надявам, че някой ще ми подаде ръка,
а сама да се изправям... както и досега!
Няма повече да пиша за милите слова! ...
Идилия 🇧🇬
Земята всяка капчица изпива.
Каручка нейде трополи
във утринта мъглива…
И селото бързо се пробуди, ...
Истинският празник 🇧🇬
времето с приятели добри,
в слънчевия допир на ръцете,
в тихото присъствие дори.
Истинският празник е без дата, ...
Момиче от друг далечен свят 🇧🇬
и не вярвах, че ще се усмихна пак,
делеше ни невидима преграда,
а пред мене беше вечен мрак,
но ти ми се усмихна нежно, ...
Защото те обичам 🇧🇬
докато устните тихо казват "Обичам те"!
Обичам да усещам ръцете ти,
докато слизат по тялото ми
и бавно казват "Искам те". ...
Хайку - 23 🇧🇬
в килим от жълти листа.
Тихи стъпки.
Телесна азбука 🇧🇬
в началото бе...
А - апликирано спермословие
Б - балон от мъхени въздиш ...
В парка 🇧🇬
A децата в парка играят на големи,
в ролите на нежни майки и бащи,
боядисват къщичките във зелено.
На пейката поседнах, замълчах, ...
Докато слънцето завито в мрак си спи... 🇧🇬
ни светят свещници и лампи най-изящни,
но денем – вижте ги, то с блясък чак слепи,
а те се вижда, че са прашни.
Така, щом в мен се разтопи ...
Диалектика ІІ 🇧🇬
Иван РАДОЕВ, “Болният”
Вън е зима.
На пътя сме двама сред мрака.
Аз вървя, но не знам докога и до колко. ...