Poetry by contemporary authors
На гроба ми 🇧🇬
дари ми го в знак на обич ти.
Сложи си на камъка ръцете,
студен е, но го прегърни.
Целувай кръста, устните ги няма, ...
Не се обръщай 🇧🇬
всичко уморено е свело глава,
всички въпроси са спрели
да си търсят отговорите,
всички мечти са спрели ...
Ще те имам 🇧🇬
Чупя всяка бариера!
Тя изобщо не допуска,
че до лудост аз съм смела!
Знай, душата си продавам ...
Задочен разговор 🇧🇬
Няма раздяла лека, добра,
от всяка раздяла те боли,
а нашата раздяла така
набързо, бързо свърши, нали? ...
Наднича времето 🇧🇬
Наднича времето в моите зеници,
да види иска светлото в деня.
Което като хиляди звездици,
като камбанен звън се разлюля. ...
Когато ти 🇧🇬
Когато някому
със нещо си полезен,
когато ясно имаш
своя малък дял, ...
Когато... 🇧🇬
“... когато вечерта смирено гасне...”
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Когато нощна сянка допълзи
до оня праг, отдавна чужд сред здрача, ...
Остров Светлина 🇧🇬
и в него няма свилени завеси,
не са килими китните поля,
не са мечтите огнени пиеси.
Градините ми с нежните цветя ...
Когато съм се раждала, валяло 🇧🇬
когато съм се раждала,
за да се вкореня порядъчно
в света на мразените символи,
във свят на повечето и достатъчното. ...
Сърцето ми ще спира... 🇧🇬
но аз ще продължа напред,
силна ще съм и уверена,
когато видя слънце -
ще се усмихвам, ...
Корона от тръни 🇧🇬
бодлите им да ми вземат очите,
да ослепея с твоето лице в ума си.
Кожата ми да пробият и топлата
кръв да утоли жаждата на тялото ми. ...
На стария таван 🇧🇬
дълбоко потънал в прах,
стои сандъкът забравен,
чакащ в сумрак.
Събрани в него живеят ...
Прошение 🇧🇬
когато Бог човека сътворил... –
свещеникът замлъкна недовършил
и сложи златния си патрихил.
Една сълза връз бузата блестеше – ...
Величие 🇧🇬
недей лежа на лаври от мъртвите души,
че теб те има само, додето злото дреме,
и, щом си сътворено, за спомен също си.
Предложи на поета по шепа звезден прах, ...
Не искай от мене 🇧🇬
Не искай сърцето ми свито да скърби...
АЗ не искам през сълзи да кълна се мълчаливо,
че винаги за мен любим ще си.
Не се подмамвай от усмивката в моите очи, ...
Кризата 🇧🇬
Ще свърши ли, се питам аз,
житейската ми криза?..
Ще имам ли да ям хляб,
да нося чиста риза? ...
Кавалерът 🇧🇬
Топлата негова ръка
протяга се към моята.
Ах, аз вече не съм сама...
и моята ръка е в твоята. ...
Ако можех 🇧🇬
щях да бъда до болка различна…
Всички тъжни, безумни тревоги,
със които светът се облича,
мога днес да оставя във ъгъла… ...
Цървули няма, гайда иска 🇧🇬
(на моите приятели с любов)
Цървули си нямам. Така и не сложих-
не исках да свличам от никого кожи
и цял живот шляпам така. ...
Роден край 🇧🇬
В часа на нощната мъгла
и на безумните копнежи
една звезда не би могла
днес моят път да отбележи, ...
Полет 🇧🇬
защото повярвах,
че отново имам криле...
И няма да спра -
водят ме посоките, ...