„... аз бродя за утехата нерад –
и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна."
Димчо Дебелянов ...
Когато в ежедневието си все напрегнат,
отвсякъде и всеки те цака и те дебне,
а и от най-близката до теб си пренебрегнат.
Недей унивай, а затвори очи, сънувай.
Сънувай чуден сън, в който няма дрън-дрън. ...
Не искам повече да крия Любовта си,
да се преструвам, че съм безразличен!
Не искам да прикривам и страстта си,
зад маска грозна със фасон безличен!
И зад ъглите тайно аз да те прегръщам ...
Жената в мене ти прощава,
макар болезнено ранена...
Душата да лети ще продължава,
над пропастта бездънна извисена...
Музата дори от пепел тлееща изгрява, ...
Денят е нацъфтял като мушкато,
във ласката му слънчева пътувам,
изкъпвам се във диненото лято
до морското ухо и се дочувам.
Ленива съм да бъбря на вълните, ...
Върху бодлите на времето
градим стоманените кули на бремето.
Изливаме чувства, емоции, гняв.
Човеци сме - кой крив, кой прав!
Рядко поглеждаме назад, ...
РАЗГОВОР С ПОЧИНАЛИЯ СЪПРУГ
За нежна и сърдечна обич аз съм жадна
и за най-простичка човешка топлота.
Додея ми борба с живота безпощадна
и тази страшна, смазваща ме самота. ...
Луната, жадна още, спи над мен,
изпила въздуха от дробовете ми.
Изтъркан и престорено студен
в нощта заспиваш в силуетите.
И тихо нежността, измамена, ...
Стъпки в снега. Обречена тишина
и толкова е бяло... кристална светлина.
Душата ми - любов до болка,
стаена във очите на кошута.
Върви в снега със ласка кротка. ...
Пристъпваме бавно по пясъка ситен, вълните се плискат в нашите крака, сълзите се сливат с водата солена
и се скриват в пелената от водорасли зелена.
Вървим и мълчим,
а думите неизказани крещят.
Не искам първа да си тръгна. ...
Прости ни, дете, прости ни, Гери!
Погубена душа от бели лицемери!
И нека закълнем се пред детския ти лик,
че ще те пазим вечно в сърцата всеки миг
и няма да забравим красивите очички! ...
Елица (tryn) ми поръча да нарисувам Любовта...
А аз я видях в рисунката на едно дете!
Взех я от Нета и я намирам за много талантлива.
И честно казано, много се надявам да ви хареса така - изобразена по възможно най-чистия начин...
Б. ...
Думите са пясък - слюдички в речица,
времето пренасят в двойна стъкленица.
Кей им е душата, но просторът мами,
диша им в платната бриз от мисълта ни.
Думите са огън - грее или пари. ...
Уморих се да бягам, толкова пътища претърколих,
като камък, отчупен сам от върха на скалата .
Уморих се да моля за всичко и нищо, а теб не измолих
и останах оня камък изпотрошил душата.
Сякаш бях длъжна да знам, че душата ти е от стъкло ...