2 юни -Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България! Поклон!
Химн на Калофер
Хайдушката песен ечи над Балкана
и клетвени думи гората реди,
легенди разказва, от слънце огряна, ...
К А М Ъ К Ъ Т Н А Р О Д Е Н
________________________________________
Гол. Седя си на камък край Пътя.
Столетно подпрял глава на тояжката.
Бездумен. Без дъх. Останал почти без воля. ...
Среща
Вървях по пътя си – изневиделица те срещнах,
ти поклони се и целуна ми ръка;
и заедно по пътя общ със теб поехме,
безумно влюбени, подвластни на страстта. ...
Денят ми е със привкус на отрова.
Поглъщам го на малки дози сам.
Изгарям като Жана д'Арк във огън
и зная, че местото ми е там.
Слънцето подпалва небосвода ...
Вричам се,
а недоизречени все остават -
чувства, мисли, терзания, копнежи.
Ти ли ще ги разбереш? Едва ли!
На теб ти е писано да предизвикваш (все) валежи. ...
С панделка е привързано сърцето ми,
на единия ù край то безмълвно стои,
другият протяга се към нищото
и кървавите капки брои.
Живях в свят на захаросани изюзии, ...
Ако те няма теб на този свят –
с очи ще се опитам да те нарисувам
със мисъл ще те вая до зори
и все за тебе ще жадувам!
Ако те няма теб на този свят – ...
В гърдите ми безмилостна змия
разяжда мойта плът жестоко.
Животът всичките парченца разпиля
на пъзела - там, в бездната, дълбоко.
А светлата надежда? Тя ридае, ...
(Не)отложено стихотворение
Не ги броя. По нощи и по дни.
Обърнатите смисли и вълшебства.
И падам… Остри нокти впих.
В земята ти. Сега съм малко бедствие. ...
В пожара на обреченото утре...
След един ТВ репортаж от дом за деца
с противообществени прояви
Децата, от които се срамуваме,
са утрото, което не познават ...
Тръгвай си, но тръгвай днес,
ти тръгвай и назад недей поглежда,
не се обръщай и за миг, недей,
не давай шанс да се роди надежда...
Не вярвай ти на думи и мечти, ...
Мечтая често за съдба такава -
да съм едно парченце шоколад,
защото знам: единствено тогава,
ще ме желаеш в тоз безвкусен свят.
Копнея как ще ме поемеш с пръсти ...
"Обичам те!" как искам да ти кажа
и със същата сила да ти докажа,
че аз не съм обикновен човек,
а лудо влюбено във теб момче.
Момче, което мисли нощем ...
Писмо ти пиша днеска, Патриоте,
че утре, Братко, мигар ще е късно,
че утре ти навярно ще си тръгнал,
а твоя път куршуми ще прекъснат!
Но ти не знаеш как те дебне края ...
Най-истинската радост са децата.
От тях се учим всеки ден на вяра -
да бъдем себе си дори в тълпата
и да мечтаем смело за награди...
Ръцете им ни дават тази нежност, ...