Poetry by contemporary authors
Знам, че ще стане така... 🇧🇬
И ще плача.
Ще се моля отново
за твойта любов.
Ще ме гониш ти, ...
Актриса 🇧🇬
е приказка една.
Света ще преобърна,
назад аз няма да се върна.
Стил, прическа, грим, ...
Стрелецът 🇧🇬
Търсещ любовта
през девет планини.
Потаен в нощта
като сини дълбини. ...
Мъченица 🇧🇬
а болката стене, излиза от вените...
Колко ли пъти ме хвърли светът
в бездната на отчаяния и угризения?
Кога ли ще свърши безкрайният път? ...
Аз и твоето отсъствие 🇧🇬
Чувствам се като рамка върху стената,
от която картината е избягала.
Чувствам се като чаша с пукнатина,
от която виното е изтекло. ...
Самотата в дома ми нахълта 🇧🇬
някой почука.
Защо ли не позвъни?
Спрях с размислите
до тука, ...
Антология на нашето Аз 🇧🇬
сътворили ни в легато. (помниш ли росата в гората?)
Крачките - не са ли (беше ранно лято...)
синкопично пицикато? (ти ми показа дъха на тревата.)
Ларгото на младостта (бързахме да се сбъднем!!!) ...
Сънно... 🇧🇬
Нижат се тунел подир тунел,
а перонът пуст след нас остана.
И разтвори се в тебе мрака.
Релсите неистово свистят. ...
Всичко в живота е игра 🇧🇬
В живота всичко е игра -
колко лъжа има в любовта
и ето, не мога аз да спра
и да почистя своята душа. ...
Преди да изсъхнат сълзите ти... 🇧🇬
Не ме утешавай ти, мила девойко,
не вливай в сърцето ми повече хлад.
Подобно проядена житна ръкойка
света ще напусна незнаен и млад. ...
Все така 🇧🇬
тия, дето бяха тогава властта
и във кръчмата с други мъже
си удави в ракия скръбта.
После седмица цяла мълча. ...
Състезание по поезия 🇧🇬
Събудих се в една неделна сутрин,
в главата нещо трайно ми бръмчеше...
Дали, че вчера викнах на съпруга,
или мълком някой ме „солеше"? ...
Шефът 🇧🇬
а сега си впримчен,
на чужда воля си ръка
и, мили, станал си безличен!
Шефът каза… шефът иска… ...
Липсваш ми... 🇧🇬
за думите "Обичам те", прошепнати във тъмнината...
Заслужих си да ме отхвърлиш и сега ще страдам,
че разкрих си истински душата...
Никой тук не знае как се чувствам, ...