Poetry by contemporary authors
Искам 🇧🇬
и да ме обичаш силно все така
с нестихваща обич - голяма,
голяма колкото света.
Аз искам цял живот да бъда твоето цвете, ...
Епитафия на любовта 🇧🇬
на Съдбата,
която ни разделя,
като огледало
отразява думите, ...
Единствено 🇧🇬
Както когато те чакам
В черно е облечено
Новото утро
Продавам на някого ...
Гледал ли си как увяхва цвете? 🇧🇬
Сигурно и бавно, час по час.
Как бавно го напускат цветовете
и как не гледат в него с притаен захлас.
Виждал ли си как букетът плаче, ...
Създадена с безумна болка и тъга 🇧🇬
но родена с ориста
да отдава себе си и да дарява любовта.
Докосвайки всяка една душа,
стопля с неизмерна топлина. ...
Незабравян храм 🇧🇬
Издигаме върху олтари,
копнежно свое верую,
и всеки път повярвали,
в надежда слаба, днешна... ...
Илюзия 🇧🇬
надявам се да се върнеш.
Обзела ме е самота,
ела да ме прегърнеш.
Чувам леки стъпки, ...
Спомен 🇧🇬
Ах, колко е тъжно, самотно и пусто.
Няма ги мама и татко, така е студено,
витае във въздуха нещо далечно и чуждо.
Нахлуват в главата ми спомени нежни. ...
Искам те 🇧🇬
един-единствен път да те имам,
да не спирам с часове да те целувам,
да изживеем заедно страстта,
за която съм мечтала до сега. ...
... да ти разкажа... 🇧🇬
Искам да ти разкажа...
за тая буря в душата си,
която изтръгва дървета
случайно до тях допра ли се... ...
Неразцъфнала пъпчице моя... 🇧🇬
(на един прекрасен Човек)
Неразцъфнала пъпчице моя!...
Сладка болка - отляво в гръдта,
само в мислите страстно жадувана, ...
Радостта 🇧🇬
Но трудно се постига тя.
За родители това е челядта,
за селяните - продуктивността,
а за мене любовта! ...
Във въздишката ми 🇧🇬
умиращия лъч,
червените мъгли.
Сърцето спомени брои
ала забрава ...