Не чакай да избягам,
аз винаги се връщам,
пред страха от вечно бягство се прекланям,
сълзите солени в гърлото преглъщам.
Използвай ме докрай, напълно, ...
Настигам те!
Радва ли те, този факт или все едно ти е?
Искам да ти кажа, че така добре ми е!
Минах бури, листопади и лъжливи дни...
Тук съм, да ти кажа, колко липсваш ми, любими ти!
СИРОМАХ В СВЕТОВНИТЕ ЖИТА
... осмислям всички глупости, които и аз по своя път ги натворих –
сях вятър, подир туй не жънах жито, освен във откачения си стих,
и мъжката ми жътва бе кахърна, и – празен, зейна моят стар долап,
в световния хамбар не сипах зърно – и черен беше белият ми хляб, ...
Улиците се отточват идеално,
у водата до колене само газим,
като в жакузи сме, нормално,
стига къпането да не мразим....
И днес в торбето сичко съм земал - ...
Диви цветя - подивели
Гледам как цялата поляна е пълна с тях.
Дивеят си на воля.
Шарения до възбог е, и цигания, но нали са диви - така им отива.
И нали са диви, никой няма да ги скъса. ...
Терзание е дума нелюбима,
но явно, съпровождала ме цял живот.
Аз никога не търсех с нея рима
защото знаех, че не дава плод.
Но вече, дори стрехите се разплакаха, ...
Тъгата не обича да говори,
на тъмно с тишината се прегръща,
страхува се да е сред много хора
и погледа си настрани обръща.
Тъгата е измамница голяма, ...
АВТОПОРТРЕТ НА 105
... някой ден, когато стана, да речем – на сто и пет,
младо гадже ще си хвана! – нищо, че съм стар поет,
в тих букет несръчни рими ще я милвам до зори,
ще ми казва тя: – Любими, моля ти се, вече спри! – ...
Тъй странни са пътеките в живота,
изгубена и търсеща по тях вървя.
Опитвам се и суетата да надскоча,
и греховете земни, и своята вина.
Небето ми смалява се до зрънце ...
Онези същества, които да говорят знаят,
те гледат, а в тебе - въпросителни.
Не ги разбираш, няма яснота.
А просто обожание или молба
намираш и няма даже мнителност - ...
Сякаш живея аз два живота-в нейната къща и в моя дом,
сутрин поливам с обич цветята й-вечер горя от любов.
Нося по мен следи от парфюма й, роклята тайно обличам,
но се усмихвам с мойте очи, с тялото си те привличам.
Знам, че обичаш мойта душа, моят смях, знам, те лекува. ...
Дворчето скътано толкоз зелено е,
весели птичките пеят, за мене ли?
А пък жасминът ми своята работа знае -
все е такава - просто ухае.
Ето, върбата японска наблизо ...
Драсната клечка в тъмнината и рано, призори с росата -
илюзии създава огъня, запалвайки никотина... спокойствие,
сякаш, може да даде на духа, кеф ти и на душата.
Драсната втора клечка...в пепелника изгаря фаса -
"упокоя" ми на тялото, и на сетивата. ...
Непрежалимо е това злощастие -
да те напусне мигом изненадата.
Да видиш как мечтите гаснат,
като изпепелен живот на клада.
А после става много ясно, ...
Откраднах си внезапно ранно раждане.
Бабуваха ми думите без смисъл.
Престъпник аз не съм, нито е кражба
това, което в мене се разлисти.
Причаквах всяка нощ едно начало ...
Ще ми каже ли някой как и защо вчера времето спря, и забрави да диша Притаило ухо във смеха на жената, дето мина по малката уличка.
Нашата уличка - крива и грозна, с неумит от памтивека асфалт, времето ахна щом зърна жената да идва, а любопитните хора заизвиваха врат.
Мъжете се вчесаха, извадиха гре ...
Моите стихове са тъй различни -
пълни със степна прохлада и топлина,
сладки като мед, нежни като коприна.
Може да се нарекат понякога наивни.
Тъжни и горчиви като пелина, ...
Ако някога срещна мацка с дълги коси
и с очи на планинска кошута,
ще помоля - усмихнат, до мен да заспи,
като мъничко коте на скута.
Цяла нощ ще я милвам гальовно с ръка. ...
Когато моите очи съвсем помръкнат
и старчески ръцете са – треперещи,
стилът ми стане по небрежному размъкнат,
дали тогава в спомен ще намериш ти,
онази – лудата, която си обичал, ...
Точката на интереса
Точката на интереса щом загубиш
В хаоса се движиш ти.
Целенасоченост без интерес няма.
Защо животните са жизнерадостни - интерес миг всеки ги владее. ...
Когато в тъмното светкавица проблесне,
когато тихото звук нежен сътвори,
когато в черното се белне птица бяла,
отново този свят ще се роди.
Със залък щом се гладният засити ...
Тази мъка в душата, никой не знае.
Тя е моя. Единствена. Там.
Както черна магия пясък дълбае.
Както клада гори, но без плам.
Дохожда във нощите тъжно самотни, ...
ЗАЛУТАН СРЕД ДЕТАЙЛИТЕ
... дали в детайлите живях, или във цялото – не помня,
във нишата ми на монах трапезата запомних – скромна,
запомних жълтите треви, що тъпках в моето възглаве,
и как на пръсти Бог върви край мен като до Богоравен, ...
Дойде по жълта нощница и седна.
Стоях облегнат на дивана.
Говореше ми прямо и свободно,
и също тъй ме гледаше в очите.
Прости ми, мила, че аз свойте сведох ...
Българийо, сега играеш най-тежкото, мъчително хоро.
Децата ти, Българийо, се карат, не са единни те, не са едно.
В годините, когато беше трудно, събираше ги дървения кръст,
княгиня беше твоя знаменоска, летеше с вятъра Бенковски пръв.
Повеждаше ги конската опашка, зовеше рог, застигаше стрела, като ...
СТАРЕЦЪТ И БАСЕЙНА
Ти беше тъй загадъчна и бледа,
и аз бях тъй непоетично плах –
направо ми изпада „Бленд-а-мед”-а! –
когато край басейна те видях. ...
Мечтата ми – дъждът да ме намокри
и да ми стане шапка, воден покрив
се сбъдна, о, така ме наваля,
танцувах си с дъждовната походка,
обувките ми станаха на лодки ...