Реката потръпва под меката ласка
на топлия августов здрач;
в предчувствие някакво гларус изкрясква
и вятърът носи сив прах.
Тополите рошави четки поклащат -- ...
Летенето е нужно на небето във кладенец звездите да огледа
🇧🇬
А бъдещето, като остър гребен,
разсича днес косата на живота.
В браздата спрял, се взирам по-самотен,
в мъглите запечатал свойто сбогом.
На честността последната надежда. ...
ЕДИН ЗАБРАВЕН МЪЖ
... вятър свири на дудуци, люшка плажния камъш.
И вълната на кълбуци тръшка се – нашир и длъж.
Сякаш срязани консерви, скърцат черните скали.
Облакът над тях се нерви – много дълго ще вали. ...
Не може всичко да ти е наред.
Не може.
Днес може зъб да се обади, или сърцето нещо да прескочи.
Ще счупиш чаша, ще се препънеш в спомен.
Не може все да е добре. ...
Минават дни и нощи в самота,
тъга и самосъжеление дори,
в скърби и мечти по отминали дни.
В смели мечти за идните дни!
Минават и отлитат, дни и нощи ...
I am trying to say something positive.
I am desperate to say something positive.
I’ve been struggling to say something positive.
But I’d better keep quiet instead.
The political systems still failing ...
Ще дойдеш ли, когато те желая?
Ще дойдеш ли, когато те зова?
Ще дойдеш ли със мен, отвъд безкрая?
Ще дойдеш ли със мен, отвъд страха?
Ела, почукай, аз ще ти отворя ...
Ти нивга не търси пари и къщи,
а мигове, които те изпълват.
Животът може често да се мръщи,
избягвай хора, дето те препъват.
Имàнето не може да лекува ...
Създавам твоя образ, както ти ми пророкува.
Колко красива си, слязла при мен от небето!
Красотата ти беше затворена във вятър на стобора.
Но небето я върна за да спаси ни додето.
Смъртта и войната отнемат живота на хората. ...
Разплакано лято. Не знам и дали
тъй, просто от скука дъждът си вали.
Врабци под стрехата се гушат.
А сив котарак, със зелени очи,
полегнал на прага притворно мълчи, ...
ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЛУДИТЕ
... не знам какъв гигантски катаклизъм
ще трябва да се случи изведнъж,
че най-подир да разбера – излизам
от възрастта, в която аз бях мъж, ...
Колко рядко ние виждаме нея,
да лъжат се стараят мнозина!
И през болка, през сълзи пея,
че честността в тях, уви, загина!
На мода сега е келепирът, ...
Когато ме нападнат мисли черни,
изпадам във униние безмерно,
пропадам във бездънни грозни бездни
и всичко вътре в мене става черно.
Когато ме разяжда отчаяние, ...
Процеси
Щастието голямо вълнуващо с емоции, мисли, гледки, със сила наситено е.
Състояние е това рядко и върхово.
Но как се стига до един висок планински връх?
Във времето със труд и подготовка. ...
Ти – синя сенчица въздишаш пак,
с гласа на трепетно зовяща песен
и пада ничком, слуша те унесен
коприненият летен полумрак.
В тревите, де не стъпва людски крак, ...
Прави нещо човек - амулети например, и на хората дава, но условие поставя.
Аамулетите тез да се носят!
Обещава, взема, и да го носи амулета този - не.
На човека му харесва глупостта.
Защо - защото в мътната тази вода се живее по-леко. ...
Залези. Мои са. Само мои. И ничии…
Когато превръщам дните си в нощ…
Магия ли. О, не… Нещо различно е…
Нещо приятно… И тъжно… Разкош.
Подпирам се. Отгоре. На пианото… ...
СЪСЕДКАТА МИ СВИРИ НА ПИАНО
... съседката ми свири на пиано, започва сутрин някъде към пет,
събужда ме – и нищо, че е рано, старая се да бъда мил съсед,
понякога ми иде да ѝ трясна един ритник – на входните врата,
но музиката нейна е прекрасна! – и като нея няма на света! – ...
Неискреност се среща толкоз често!
Защо, човече, не се държиш честно?
Защо ти трябва да си слагаш маска!?
Кой би ти дал тъй топлота и ласка!?
Защо хората да лъжеш ти е приятно, ...